31 март 2014 г.

Кой коли кучето?

Преди време един познат от Северна България ми сподели, че там все още хората използват един древен израз, останал вероятно от прабългарско време – Кой коли (или реже) кучето? В смисъл кой е човекът, който управлява, който държи властта? Този израз се среща два пъти и в записките на Стоян Заимов, във връзка с събитията около Априлското въстание от 1876 г.
През ХІ век, Теофилакт Охридски също съобщава, че сред българите (най-вероятно тези в Македония) все още имало такива, които пренасяли жертва (на) кучета. Още по-рано, през ІХ в., във връзка с подписването на 30-годишен мирен договор между българите и византийците, също се съобщава за пренасяне на жертви кучета.
Така нашите учени стигнаха до извода, че кучетата като спътници на човека, пазачи и помощници на ловеца, са играели някаква роля във вярата на прабългарите. Каква точно обаче е била тази роля, дали това са били тотемни, жертвени или някакви други животни, служели за гадаене, нашите учени така и не можаха да си изяснят…
Те нямаше и как да си изяснят това, понеже представата за т.нар. „прабългари” беше из основи сбъркана и аналози на „прабългарските” обичаи се търсеха в съвсем погрешна далечно-азиатска посока.
Днес вече е писано за това, че повечето от т.нар. „прабългарски” обичаи се срещат сред траките, скитите и славяните, като например многоженството, бръсненето на главата, в кръг или оставането на кичур, татуирането, пиенето от чаша от черепа на противника и т.н. и т.н.
И може би едно от последните неща, което още не е обяснено е жертването на кучета. Но ето че и то има обяснение сред древните балкански и трако-скито-славянски обичаи и не е нужно да ходим в Азия, сред далечни племена и народи, за да намерим обяснение на този обичай.
В множество гробове на погребани тракийски вождове се срещат жертвани двойка коне, колесница и едно или няколко кучета. И това разбира се далеч не е всичко.
Древните македонци от времето на Филип и Александър Македонски, а и във вековете преди това, през месец Перитиос извършвали преглед на войската. Това било най-вероятно в началото на февруари. Освен преглед се извършвало и ритуално пречистване на войската. То се изразявало в жертването на куче и разрязването му на две половини. Войската предвождана от царя преминавала ритуално между двете половини на кучето. По този начин тя символично се пречиствала, а вероятно и одързостявала.
Възможно е точно този древен обичай да е бил запазен и сред трако-славяните, наречени българи, заселили се край делтата на Дунав в края на 7 век и постепенно освободили поробените от римляно-византийците тракийски земи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар