21 февруари 2014 г.

За задължителното гласуване

Аз съм за задължителното гласуване.
Като любител на свободата естествено, не обичам думата "задължително". Но в крайна сметка в едно общество трябва да съществува ред, а той изисква от нас да правим някои лични жертви, а също и да поемаме отговорност...!
Най-често срещаният отговор на предложението за задължително гласуване е "Ама аз не искам за никой да гласувам!" Чудесно. Отиваш и пускаш празна бюлетина или пускаш празен плик, какво по лесно от това... Но най-важното е че изразяваш твоето мнение и си изпълним гражданското си задължение.
"Ама аз не искам да си губя времето да ходя да гласувам." Не искаш, обаче всички трябва да дадем своя принос за общественото благо.
"Ама мен не ме интересува какво става в държавата".
Добре, но тогава нямаш право да се оплакваш от положението в държавата. "Няма да се оплаквам." Няма да се оплакваш, нито веднъж, в продължение на 4 години? Едва ли...
Повече гражданска отговорност, проява на отношение към собствения си живот и общата ни държава. Това означава твърдо "За" за задължителното гласуване.

14 февруари 2014 г.

Песен

Тлъсти Бакхусе, наш бог
на опиващия сок,
с гроздове ни увенчай,
чаши във ръка ни дай,
да удавим в твойта бъчва
туй, което ни измъчва!

Сипвай, сипвай, сипвай ти –
всичко да се завърти!


Шекспир


Млада Вакханка, картина от Уилям Бугеро (1825-1905)

10 февруари 2014 г.

Ройалс


Ето че дойде времето да коментираме делата на двадесет години по малките от нас.
Тази зима слушам често една песен по радиото, един нов поп хит, и си мисля че става въпрос за поредната любовна драма. Понеже единственото нещо, което чувам е: You can call me Queen B"
Днес изгледах клипа на песента и бях доста впечатлен. Още по впечатлен бях когато видях и текста... Оказа се че песента е за и на работническата класа, както се казваше навремето...






Наистина малко странна песен и клип за традиционните ни представи. Но впечатляваща.
Веднага прочетох коментари, че клипът към песента е глупав, че песента е раситка и т.н.
Но всичко си идва на мястото като погледнем малко информация за песента, клипа и изпълнителката.
Елла Мария Лани Йелих ОКонър е родена в Нова Зенландия през ноември 1996 година. Т.е. в момента е на 17 години. Взривоопасна смес между майка хърватка и баща ирландец. Освен това се оказва, че майка й е поет, печелил награди.
Така че няма нищо случайно. Дори за да възпееш животът на работническата класа трябва да си ирландец, хърват, новозенландец или най-малкото поет...

7 февруари 2014 г.

Прощално слово на пастор Петровски и пастор Рангеловски от Национален филипополски християнски център „Жътва”

Братя и сестри от Националния филипополски християнски център и целия негов тракийски диоцез.
Дойде време, братя и сестри, да се сбогуваме с вас и да ви съобщим, че Жътвата свърши. Тя свърши за нас, братя и сестри, но не и за вас. Вие продължавайте да орете, да сеете, и да се надявате. Ние отиваме с вашите пари, в нашите нови жилища (в Новия свят). А когато пак дойде време за Жътва, ние отново ще дойдем и ще ожънем посятото от вас.
Помислихте си братя и сестри, че сте станали големи бизнесмени? Че лесно ще натрупате милиони грошове за нула време? Но вие братя не сте разбрали правилно нашето послание. Понеже бизнесмените сме ние, а балъците сте вие. Балъци, както казват хората в този край, понеже захапахте лъскава кукичка и повярвахте, братя и сестри, че лесно се печелят пари. Че лесно се печелят пари, без да се работи. Но ето ние работим и работихме сред вас с години и дойде време за почивка.
Почивка за нас братя, не за вас. Вие работете и мислете. Мислете за ближния, комуто обещавахте бърза и лесна печалба. Мислете за роднини и приятели, които убеждавахте, че без труд се печели. Мислете за мрежовия бизнес и за мултилевъл маркетинга. Мислете също за древните фараони и за това, как са построили още по-древните пирамиди. Спомняйте си понякога и за нас и ни споменавайте в молитвите си.
Довиждане братя и сестри, до следващата Жътва!



5 февруари 2014 г.

Блогът андорей на 3 години

Може би вече на третата година е време да кажа, защо кръстих блога андорей и luckyak.
Ан-до-рей - така се пише и се чете името ми на японски. А защо точно на японски - ами незнам, но се оказа сполучлив избор.
Lucky ме нарекоха колегите в университета, в желанието си да ме нарекат Щастливец. Всъщност Лъки се превежда по-скоро Късметлия, но в действителност това е и по-точното определение за мен. АК са инициалите ми. И така се получи LuckyAK.
Не съжалявам, че се регистрирах в blogger и започнах да пиша. Предполагам че този блог може би някога ще изчерпи съдържанието си, но със сигурност това няма да се случи в близките десетина години.

2 февруари 2014 г.

Славейно - медиците

Наричат го родопското Оборище и свещено място на българската медицина. За историята и науката село Славейно е знаково - става люлка на освободителните борби в Родопите и дава на света армия от 103-ма медици, като в бройката не влизат медицинските сестри и фелдшерите. Само академичният съвет, съставен от професори, доценти, старши научни сътрудници, един академик и член-кореспонденти на БАН с корен от родопското село наброява 24 души, споделя д-р Илия Киряков, който подрежда албум с биографиите на всички лекари, стоматолози и фармацевти.

Стотици тръгват по стъпките на Чилов

Модата да се учи медицина в Славейно тръгнала в зората на миналия век, когато един от най-големите наши лекари и светило в бранша, проф. Константин Чилов, бил призован от хуманната професия. Интелигентният младеж завършил образованието си във Виена благодарение на финансовата издръжка на по-големия си брат, индустриалеца Никола Чилов, създател на Чиловите заводи в Костинброд. До края на живота си докторът спазвал дадения пред батко си обет, за да получава издръжката си - да отбягва съблазънта на жените и политиката. „Парите, заради които ме смятат за един от най-богатите хора, не са мои, те са на българската химическа индустрия и с тях аз искам да я развия на световно ниво. Затова ти ще трябва да пестиш и последната стотинка. Най-хубавите жени са във Виена, а и политиката е актуална. Захванеш ли се с тях, нищо няма да излезе от теб!“, казал поучително Никола на по-малкия си брат.
През 1925 г. проф. Чилов вече е дипломиран лекар и специализира вътрешни болести във Виена, Фрайбург и Хале. Учи се от едни от най-известните за времето си професори клиницисти и въпреки примамливите предложения за работа в чужбина след две години се връща в България и започва стажа си като асистент във вътрешна клиника. Така прокарва европейската медицина у нас. Става доцент през 1940 г. и оглавява Вътрешната университетска клиника, известна и до днес като Чиловата. След осем години вече е професор и член-кореспондент на БАН.
Съвременните медици го считат за основоположник на клиничната лаборатория у нас. „Професор Чилов хвърля мост между европейската и българската медицина. Сигурен съм, че и днес има достойни лекари като него, но за мен великите родопчани са трима - Момчил войвода, Хайтов и Чилов“, посочва д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар“ и инициатор на провеждането на ежегодните Чилови дни в Славейно, по време на които се връчва награда на наш лекар интернист. Според него фалшивата здравна реформа е убила българската медицина и едва ли, ако професорът бе жив, сега би могъл да остави тази следа, която е успял да завещае преди повече от половин век.
Константин Чилов е написал и превел около двеста труда, учебниците му по вътрешни болести още са настолна книга за бъдещите медици. По ирония на съдбата се разболява от рак на дебелото черво - болест, за която е имал изключителни познания. Последната му лекция пред студентите е била на същата тема.
„Аз изминах много труден път, без личен живот и със стремеж за възход и съвършенство. Не мога да кажа, че постигнах това, което бях начертал, но поне се стремях към него, и смятам, че оставям известни белези след мен. Ако се родя още веднъж, сигурно ще избера пак изминатия мой трънлив път“, изрича малко преди смъртта си на 28 януари 1955 г. проф. Чилов. Последното му желание е било да бъде погребан в двора на бащината си къща и то е изпълнено. Мъжете от цялото село се събрали, за да пренесат на ръка ковчега на Професора, както всички са го наричали, от главния път през дълбоките преспи до дома му и там го погребали на 57 години.

Безсребърникът

Сега, 58 години по-късно, за живота и блестящата кариера в родното му село разказва единствената у нас и четвъртата в света къща музей на лекар интернист. Тя е събрала богатата библиотека и портретите му, както и цялото обзавеждане на кабинетите му - от слушалките и очилата до микроскопа, с който е работил. Мемориалът е открит преди 37 години по инициатива на племенника на професора Пейо Шишманов и всяко лято се оживява от туристи и лекари, дошли да се поклонят пред паметта на своя учител. Традиционните „Чилови дни“, които се провеждат около рождената дата на професора 17 май събират медицинската общност на гроба му.
„Професор Чилов е знаме за нас. Заради него има толкова медици в Славейно, по четирима в семейство“, казва пенсионираният акушер-гинеколог д-р Атанас Карапетков (75 г.), който е със славейновски корен, но е работил в Мадан, а от две години живее в селото. Местните разказват, че Чилов е бил изключително внимателен към пациентите и на никого не вземал пари за лечението. „Сестра ми получи възпаление на венеца след вадене на зъб и веднага повикахме професора. Изписа й лекарства и бързо се оправи. Беше рядко интелигентен и добър човек. Всяко лято идваше в Славейно, а любимото му място беше вилата му в местността Балицко“, спомня си съседката Маргарита Бъзлянкова.

Текст Сийка Суркова, вестник Преса, 11.01.2014






На снимката - трима от шестимата братя Чилови (имали са и две сестри).
Отляво - прабаба ми Велика (Лика) и прадядо ми Богдан Чилов. Отдясно фабрикантът Никола Чилов и съпругата му Мария (Мара).
Седнали - проф. Константин Чилов, баба ми Пенка Чилова в средата, и още едно момиче, мисля че се казва Гита или Дора Добровска.


Баба ми Пенка Чилова (1926-2004), по-малката дъщеря на Богдан и Лика, също започва да следва медицина, но поради болест прекъсва следването. Работеше известно време като медицинска сестра, а и обичаше да се грижи особено за децата.
Аз лично съм твърде далеч от медицината, а и никога не ме е привличала като призвание. Може би с по-големи шансове да стане лекар, или поне зъболекар, беше сестра ми Мария. Но и тя в крайна сметка избра друга професия.