Предателството на местните пловдивски медии

Проклет да е денят, в който започнах да чета по интернет местната пловдивска преса.
Това се случи покрай местните избори през есента на 2009 година. Започнах да следя няколкото по известни онлайн издания в град Пловдив, които няма да си направя труда да спомена тук, а само ще отбележа пловдив-онлайн, ПОТВ и нейния сайт.
Толкова жалко и смешно е всичко, което става в Пловдив, мислех си аз, но все пак нали живеем в този град, трябва да проявяваме отношение към случващото си в него.
Четири и половина години по-късно мога определено да заявя че всичко, което се случва в Пловдив продължава да е жалко и смешно. Съжалявам че през всичките тези 4-5 години си пълнех главата с ненужна информация за това, какво става в пловдивската култура, в пловдивския обществен и общински живот. Тъжна и провинциална картина... нищо повече.
Пловдивските онлайн издания едно след друго започнаха да се продават на силните на деня. Спрях да чета 3 от тях. В последните няколко дена видях, че и уважавания от мен пловдив-онлайн също се е продал на общинската корумпирана клика.
През изминалата година в този заспал град се намериха стотина души, които да се противопоставят срещу очевидното безумство, една пловдивска бизнес група да си построи частен клуб на Бунарджика. Нещо, което обществеността не е позволила даже на цар Фердинант, в началото на ХХ век. Тези стотина души успяха да спрат тази очевидна наглост, извършвана в нарушение на множество закони, и очевидно толерирана от общинската управа. Така тези няколкостотин човека измиха срама от челото на 350 хилядния град.
Днес в Пловдив има протест срещу друга безумна и прекаленно скъпа идея, също в нарушение на редица закони и разпоредби - да се изгради подземен паркинг под езерото в градската градина. Протестира пак същото ядро от хора, подкрепено от подписите на няколко хиляди граждани. И видите ли, лошите екоактивисти развалили пресконференцията на кмета, които иска да загроби още няколко милиона, единствено в полза на частни, а не на общи интереси.
И така спрях да чета и още едно онлайн издание. Остана само Пловдивската обществена телевизия на Евгени Тодоров. Дано и той не ни предаде...