11 януари 2014 г.

Спомени за 10 януари 1997 година

Преди две години, по повод 15 години от събитията през 1997 година, седнах да напиша личните си спомени от тези събития, но така и не ги довърших.
С малко закъснение ще разкажа накратко някои неща сега, 17 години по късно. Не че не видяхме масови вълнения и протести през тези години, особено през последната една година. Но винаги е добре да се знаят неща написани в първо лице, единствено и множествено число...
Голямата криза, към която се приближаваше България започна още през лятото на 1996 година. Американският долар, който в продължение на няколко години задържаше ниво около 35-50 лв за долар, през тази година започна неудържимо да расте. Бързо стана 60 - 100 - 240 лв. за долар. Мисля че толкова беше към края на годината. Т.е. в страната започна една неудържима инфлация. В същото време комунистите-социалисти, които бяха на власт начело с премиера Жан Виденов, демонстрираха най-нагло поведение и безотговорност към случващото се в страната. Е, разбира се после се появиха предположения че всичко това е било руски сценарии или незнам си какъв, но наглите изказвания и действия на Жан Виденов и на неговите другари от онова време няма да ги забравя никога.
Народът започна да губи спестяванията си, средната заплата в страната вървеше към 5о долара на месец, а когато в началото на 1997 година долърът достигна 2400 - 3000 лв за един долар, средната заплата изчислена в американска валута стана около 5 долара. Дори и в тази ситуация БСП отказваше да върне мандата, с което да разреши политическата и икономическата криза в страната.

§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§

На 10 януари беше свикан митинг от страна на ОДС (Обединените Демократични Сили). Ние бяхме 2 курс специалност "Археология" и на 10 януари сутринта имахме упражнение по латински език. След упражненията няколко човека предложиха да отидем на митинга пред Парламента. Много хора, включително и аз, не бяхме разбрали че ще има такъв митинг, но всички заедно отидохме, без изключение. И това беше началото на един много дълъг и интересен ден.
Около Парламента от всичките му страни имаше много хора и въпреки че като цяло хората бяха сравнително мирно настроени, към обяд и ранния следобед положението започна да излиза извън контрол. После вестниците публикуваха репликата на Иван Костов "Да ви видя сега какво ще правите господа революционери!", по повод това че действията на протестиращите излизаха извън контрол.
Вътре в Парламента депутатите заседаваха, а отвън хората започнаха все по-плътно да обсаждат сградата. Тогава със сигурност се разбра едно нещо - Сградата на Парламента няма таен (подземен) изход от който да бъдат извеждани народните представители в подобна ситуация. Започнаха спорадични хвърляния на камъни към НС, тогавашния вътрешен министър беше блъснат в една стъклена витрина. Депутатите от СДС, които напускаха сградата на Парламента вдигаха два пръста, в знак че са наши хора, да не си го отнесат без да искат и те. Всъщност хората ставах все по-радикално настроени към всички, които се намираха в сградата на НС, т.е. олицетворяваха ситуацията, пред която беше изправена нашата страна в момента. Например чух остри реплики към Иван Куртев от СДС. А един човек до мен каза, "Остави го, той нищо няма да ти каже, той е политик!"
По късно когато започна щурмът на Парламента, друг човек каза: "Жалко че това трябваше да се случи точно срещу сградата на НС". Т.е. хората осъзнаваха добре свещеността и символичността на сградата, на която пишеше "Съединението прави силата", но просто така се беше получило...
Най-ярките ми спомени са от два мерцедеса на бившето УБО, такива черни дълги, тип "пура", както ги наричаха, спряни близо до задния вход на Парламента. Имаше май и един бус. Та тези мерцедеси си отнесоха народния гняв, а и спираха прекия натиск на масата хора към сградата. На единия мерцедес се бяхме качили по едно време 24 човека! Толкова преброих - 6 на предния капак, 6 на задния и 12 човека на покрива! Голяма кола, немска, мерцедес...
На смрачаване започна истинския щурм към Парламента. Счупени стъкла, врати, хората влезнаха дори в някои от кабинетите на първия етаж. По едно време някой изнесе една стойка-закачалка отвън, от ония дървените старовремските. И хората я размятаха напред назад. До това време мерцедесите 280 бяха още цели, но след това бяха изпотрошени и разграбени. Изпотрошени от хората, а разграбени от няколко появили се по това време криминални елементи. Да имаше и няколко такива души, все пак на площада бяхме десетки хиляди.
Разбира се през цялото време около Парламента имаше полиция. Тя се опитваше да защити сградата, но и да не прилага грубо насилие. А и хората бяха в началото по-мирни и чак към вечерта се нъхъсаха. Тук трябва да кажа и две добри думи за полковник Красимир Петров, който се държа много коректно спрямо протестиращите, въпреки че беше провокиран по всякакъв начин. Аз лично видях как един човек в суматохата го ритна по кокълчето на крака и после избяга.
Щурмът все пак беше овладян от полицията, която хвърли и 2-3 сълзотворни димки и хората се оттеглиха назад. По това време вече 7-8 часа вечерта беше дошла и много полиция от провинцията и кордоните около парламента станаха непробиваеми. Тълпата беше избутана доста назад към площада около храм Паметник Александър Невски.
Реално всичко вече беше приключило. Някой продължаваха да мятат камъни и павета срещу полицията и жандармерията, но това си беше вече чисто хулиганска проява.
Тогава аз лично си тръгнах към 21-21.30 часа, както и голяма част от хората, въпреки че и на площада остана доста народ.
На другия ден се прибрах към Пловдив, където бях посрещнат като герой. Понеже всеки отчиташе, че не е хубаво да се напада сградата на Парламента, но и че политиците просто не са ни оставили друг изход...
След това започнаха общонационалните стачки и блокади. Имаше барикади и още 25 дена протести, преди на 4 февруари БСП да върне мандата. Отново бях в Пловдив, лежах си на дивана в хола, когато чух новината. Излязохме навън да празнуваме - голяма радост беше. Тогава празнувахме, понеже се знаеше алтернативата - демократичното управление на ОДС.
Естествено зимните месеци на цялата 1996/1997 бяха студени и гладни, хората бяха масово обеднели, но все пак имаше надежда. Действително хиперинфлацията започна рязко да стихва, почти за няколко месеца беше напълно овладяна. До края на 1997 се случиха доста положителни промени. Но за съжаление горе долу положителните промени дотам си и останаха...



Снимка kafene.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар