29 януари 2014 г.

Товарищ Сталин




Товарищ Сталин - Вы большой ученый,
Языкознаний познавший толк,
А я простой совейский заключенный
И мой товарищ - серый Брянский волк.
А я простой совейский заключенный
И мой товарищ - серый Брянский волк.
За что сижу, по совести, не знаю,
Но прокуроры, видимо, правы.
И так сижу я в Туруханском крае,
Где при царе бывали в ссылке Вы.
И так сижу я в Туруханском крае,
Где при царе бывали в ссылке Вы.
И вот сижу я в Туруханском крае,
Где конвоиры строги и грубы,
Я это все, конечно, понимаю,
Как обостренье классовой борьбы.
Я это все, конечно, понимаю,
Как обостренье классовой борьбы.
То дождь, то снег, то мошкара над нами,
А мы в тайге с утра и до утра,
Вы здесь из искры раздували пламя,
Спасибо Вам, я греюсь у костра.
Вы здесь из искры раздували пламя,
Спасибо Вам, я греюсь у костра.
Я вижу Вас, как Вы в партийной кепке
И в кителе идете на парад,
Мы рубим лес, и Сталинские щепки,
Как раньше, во все стороны летят.
Мы рубим лес, и Сталинские щепки,
Как раньше, во все стороны летят.
Вчера мы хоронили двух марксистов,
Мы их не накрывали кумачом.
Один из них был правым уклонистом,
Второй, как оказалось, ни при чем.
Один из них был правым уклонистом,
Второй, как оказалось, ни при чем.
Живите ж тыщу лет, товарищ Сталин,
И как бы трудно не было бы мне
Я знаю будет много чугуна и стали
На душу населения в стране.
Я знаю будет много чугуна и стали
На душу населения в стране.

Текст Йосиф Алешковский

28 януари 2014 г.

Предателството на местните пловдивски медии

Проклет да е денят, в който започнах да чета по интернет местната пловдивска преса.
Това се случи покрай местните избори през есента на 2009 година. Започнах да следя няколкото по известни онлайн издания в град Пловдив, които няма да си направя труда да спомена тук, а само ще отбележа пловдив-онлайн, ПОТВ и нейния сайт.
Толкова жалко и смешно е всичко, което става в Пловдив, мислех си аз, но все пак нали живеем в този град, трябва да проявяваме отношение към случващото си в него.
Четири и половина години по-късно мога определено да заявя че всичко, което се случва в Пловдив продължава да е жалко и смешно. Съжалявам че през всичките тези 4-5 години си пълнех главата с ненужна информация за това, какво става в пловдивската култура, в пловдивския обществен и общински живот. Тъжна и провинциална картина... нищо повече.
Пловдивските онлайн издания едно след друго започнаха да се продават на силните на деня. Спрях да чета 3 от тях. В последните няколко дена видях, че и уважавания от мен пловдив-онлайн също се е продал на общинската корумпирана клика.
През изминалата година в този заспал град се намериха стотина души, които да се противопоставят срещу очевидното безумство, една пловдивска бизнес група да си построи частен клуб на Бунарджика. Нещо, което обществеността не е позволила даже на цар Фердинант, в началото на ХХ век. Тези стотина души успяха да спрат тази очевидна наглост, извършвана в нарушение на множество закони, и очевидно толерирана от общинската управа. Така тези няколкостотин човека измиха срама от челото на 350 хилядния град.
Днес в Пловдив има протест срещу друга безумна и прекаленно скъпа идея, също в нарушение на редица закони и разпоредби - да се изгради подземен паркинг под езерото в градската градина. Протестира пак същото ядро от хора, подкрепено от подписите на няколко хиляди граждани. И видите ли, лошите екоактивисти развалили пресконференцията на кмета, които иска да загроби още няколко милиона, единствено в полза на частни, а не на общи интереси.
И така спрях да чета и още едно онлайн издание. Остана само Пловдивската обществена телевизия на Евгени Тодоров. Дано и той не ни предаде...

20 януари 2014 г.

Живеем в земя с хилядолетни традиции

Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Както „Рим не е бил изграден в един ден”, така и българската култура има своите корени в дълбокото минало. Дошлите тук славяни и прабългари се наслояват върху население, основната част от което са траките. И траките вливат не само кръвта си, но предават и много от своите културни ценности. Това, което обикновено ни прави впечатление, са материалните остатъци от живота им – крепости, селища, светилища, могили, предмети на бита и изкуството, с каквито земята ни е пълна навсякъде и всеки ден ни разкрива по нещо ново.
Но не е само това. Ако спрем поглед на българския фолклор, ще се види нещо много антично. За жалост той е доста слабо изследван откъм тази страна. В песните за Крали Марко се крият толкова антични елементи – и Тракийския конник, и Орфей и Артемида-Бендида-Хеката, и Херакъл, и лъкът на Одисей (тук мечът на Марко), и други неща от този вид, та дори Мойсей. Това е останало от траките или като пряко тяхно, или заето от другаде, но дошло до нас пак чрез тях. И не само в този епос, но и в обичаите, приказките, преданията. Свети Трифон Зарезан е реминисценция от Дионисовия митичен кръг, елементи на древен карнавал има в кукерите, а русалиите са древните розалии, празникът на мъртвите. Или обичаите срещу градушка или суша, свързани със „светеца” Герман (Джерман), чието име е тракийско. Обичаят да се заорава бразда около ново селище или при епидемия е от древността, известен ни от легендата за Ромул и Рем. Или развеждането на невярната жена върху магаре, както са подлагали на обществено опозоряване в малоазийския град Куме. Доскоро при извора Глава Панега са оставяли в дар яйце „за здраве”, а там е бил тачен Асклепий и яйцето е негов символ.
Различни мотиви в народните приказки, като този за „цар Троян с козите уши”, който не е никой друг, а сам император Траян, в чийто образ се е вляла легендата за фригийския цар Мидас и Силена, император Траян, който станал християнски светец и бог Троян у старите българи. Или приказката от Битолско за изкусния крадец, която има паралел в подобна Херодотова приказка. Наши народни религиозно-морални препоръки имат съответствие в прецепти у Хезиод. Или паралели в областта на любовната магия у нас и у старите гърци, което е доказателство за общи представи в средиземноморския културен кръг. Или… и така нататък…
Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история – не е предистория (!). Затова и не случайно, и не напразно интересът към тях е толкова жив.

За историята на тракийските земи и тяхното население няма местна писмена традиция. Действително в приморските гръцки колонии е имало писатели, които са описвали историята на родните си градове и в своите съчинения са давали сведения, които са засягали и траките, но за нас това са само имена, и то малко на брой, защото от писанията им нищо не е останало. Изворите ни се намират в произведенията на старите гръцки и римски автори, но и те са фрагментирани или сумарни, защото с малки изключения не са предизвикани от нарочен интерес към тази област, а са във връзка със събития, които засягат главно собствената им история. При това ако оставим настрана Омир, който пръв споменава траките в една не особено уточнена епоха, сигурните сведения започват да се срещат едва от VІ в.пр.н.е., първоначално съвсем откъслечно, после малко по-обилно, но никога, чак до края, достатъчно. И ако бихме искали да хвърлим що годе по-добра светлина върху този народ с най-голяма култура в сърцето на Балканите само въз основа на тях, не бихме могли. И тук на помощ ни идват друг вид сведения, едни пак писмени, но с по-особен характер, други от материално естество – надписи и археологически находки.
Да се издялват камъни е било необходимост в живота на гърците. От хилядите такива документи, които са намерени – а това е малка част, пощадена от времето, - се вижда техният стремеж да предават на бъдещето събития от своя обществен и частен живот – решения на народното събрание, държавни договори, закони, за строежи, за изразяване почит към заслужили лица, молби и благодарности към боговете, в памет на починалите и какво ли не. Такива епиграфски паметници са оставили жителите и на нашите гръцки колонии, но този вид писменост почти не прониква във вътрешността до римската епоха. Римската епоха е истинското писмено време за тракийските земи и тогава наред с гръцките надписи се явяват и латински, и то последните предимно в онези области, като Северна България, в които преди това гръцкия език не се е бил наложил. Това са били двата езика на тогавашната европейска култура, до които са прибягвали за обществена изява и траките. На тракийски език за сега съществуват само няколко съвсем кратки надписа, но тяхното тълкуване е спорно. Епиграфски документи на гръцки и латински за траките са намерени и извън техните земи, в Мала Азия, Гърция, Египет – тук също и папируси, - в Италия и в западните римски провинции за царе, частни лица, роби или войници. Тези документи допринасят съществено за познанията ни, но и те не еднакво за различните области на живота и за отделните епохи.
Ако за предримската епоха епиграфиката е достатъчно скъперница откъм сведения, то все пак редица моменти се улавят от друга една сродна наука – нумизматиката. Тук наред с монетите на гръцките градове притежаваме монети от тракийски царе, докато съществуват тракийски царства. Но и монетите от римско време са също неоценим извор за живота на нашите земи.
Картината се допълва от археологията. Писмен или безписмен, човек е създал материални неща, живял е с тях и ги е оставил като свидетели на бита и дейността си. А за началото на неговото време, когато още не е достигнал до оня етап да говори за себе си или да говорят за него чрез писмена, те са единствените му свидетели, наистина често пълни с тайни, които не искат да разкрият. Това е времето на праисторията. Произхождат ли обаче от време, когато имаме и писмени сведения, те щастливо се съчетават, взаимно се обясняват и ние влизаме в „истинската” история. Тракийската земя е пълна с археологически остатъци и тя ни ги поднася постоянно.
На кръстопът, тракийските земи са привличали много погледи и това е ръководело тяхната съдба и за добро, и за зло. Те са приемали културни ценности от гръцкия свят и от Мала Азия, но наред с това е трябвало да отстояват свободата си срещу тези, които са им ги давали (!). Нашественици са идвали и от север, и от запад. Отивали са си, но са и оставали и заживявали с местното население. Имало е проникване по мирен път. А това създава сложна обстановка и в културно, и в етническо отношение, но тракът, историческия трак, тъй както успяваме да го доловим в развитието на времето, е успял да изплува и да остане нещо самобитно почти до идването на славяните.

От увода към книгата на Георги Михайлов, Траките, София 1972 г.


11 януари 2014 г.

Спомени за 10 януари 1997 година

Преди две години, по повод 15 години от събитията през 1997 година, седнах да напиша личните си спомени от тези събития, но така и не ги довърших.
С малко закъснение ще разкажа накратко някои неща сега, 17 години по късно. Не че не видяхме масови вълнения и протести през тези години, особено през последната една година. Но винаги е добре да се знаят неща написани в първо лице, единствено и множествено число...
Голямата криза, към която се приближаваше България започна още през лятото на 1996 година. Американският долар, който в продължение на няколко години задържаше ниво около 35-50 лв за долар, през тази година започна неудържимо да расте. Бързо стана 60 - 100 - 240 лв. за долар. Мисля че толкова беше към края на годината. Т.е. в страната започна една неудържима инфлация. В същото време комунистите-социалисти, които бяха на власт начело с премиера Жан Виденов, демонстрираха най-нагло поведение и безотговорност към случващото се в страната. Е, разбира се после се появиха предположения че всичко това е било руски сценарии или незнам си какъв, но наглите изказвания и действия на Жан Виденов и на неговите другари от онова време няма да ги забравя никога.
Народът започна да губи спестяванията си, средната заплата в страната вървеше към 5о долара на месец, а когато в началото на 1997 година долърът достигна 2400 - 3000 лв за един долар, средната заплата изчислена в американска валута стана около 5 долара. Дори и в тази ситуация БСП отказваше да върне мандата, с което да разреши политическата и икономическата криза в страната.

§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§

На 10 януари беше свикан митинг от страна на ОДС (Обединените Демократични Сили). Ние бяхме 2 курс специалност "Археология" и на 10 януари сутринта имахме упражнение по латински език. След упражненията няколко човека предложиха да отидем на митинга пред Парламента. Много хора, включително и аз, не бяхме разбрали че ще има такъв митинг, но всички заедно отидохме, без изключение. И това беше началото на един много дълъг и интересен ден.
Около Парламента от всичките му страни имаше много хора и въпреки че като цяло хората бяха сравнително мирно настроени, към обяд и ранния следобед положението започна да излиза извън контрол. После вестниците публикуваха репликата на Иван Костов "Да ви видя сега какво ще правите господа революционери!", по повод това че действията на протестиращите излизаха извън контрол.
Вътре в Парламента депутатите заседаваха, а отвън хората започнаха все по-плътно да обсаждат сградата. Тогава със сигурност се разбра едно нещо - Сградата на Парламента няма таен (подземен) изход от който да бъдат извеждани народните представители в подобна ситуация. Започнаха спорадични хвърляния на камъни към НС, тогавашния вътрешен министър беше блъснат в една стъклена витрина. Депутатите от СДС, които напускаха сградата на Парламента вдигаха два пръста, в знак че са наши хора, да не си го отнесат без да искат и те. Всъщност хората ставах все по-радикално настроени към всички, които се намираха в сградата на НС, т.е. олицетворяваха ситуацията, пред която беше изправена нашата страна в момента. Например чух остри реплики към Иван Куртев от СДС. А един човек до мен каза, "Остави го, той нищо няма да ти каже, той е политик!"
По късно когато започна щурмът на Парламента, друг човек каза: "Жалко че това трябваше да се случи точно срещу сградата на НС". Т.е. хората осъзнаваха добре свещеността и символичността на сградата, на която пишеше "Съединението прави силата", но просто така се беше получило...
Най-ярките ми спомени са от два мерцедеса на бившето УБО, такива черни дълги, тип "пура", както ги наричаха, спряни близо до задния вход на Парламента. Имаше май и един бус. Та тези мерцедеси си отнесоха народния гняв, а и спираха прекия натиск на масата хора към сградата. На единия мерцедес се бяхме качили по едно време 24 човека! Толкова преброих - 6 на предния капак, 6 на задния и 12 човека на покрива! Голяма кола, немска, мерцедес...
На смрачаване започна истинския щурм към Парламента. Счупени стъкла, врати, хората влезнаха дори в някои от кабинетите на първия етаж. По едно време някой изнесе една стойка-закачалка отвън, от ония дървените старовремските. И хората я размятаха напред назад. До това време мерцедесите 280 бяха още цели, но след това бяха изпотрошени и разграбени. Изпотрошени от хората, а разграбени от няколко появили се по това време криминални елементи. Да имаше и няколко такива души, все пак на площада бяхме десетки хиляди.
Разбира се през цялото време около Парламента имаше полиция. Тя се опитваше да защити сградата, но и да не прилага грубо насилие. А и хората бяха в началото по-мирни и чак към вечерта се нъхъсаха. Тук трябва да кажа и две добри думи за полковник Красимир Петров, който се държа много коректно спрямо протестиращите, въпреки че беше провокиран по всякакъв начин. Аз лично видях как един човек в суматохата го ритна по кокълчето на крака и после избяга.
Щурмът все пак беше овладян от полицията, която хвърли и 2-3 сълзотворни димки и хората се оттеглиха назад. По това време вече 7-8 часа вечерта беше дошла и много полиция от провинцията и кордоните около парламента станаха непробиваеми. Тълпата беше избутана доста назад към площада около храм Паметник Александър Невски.
Реално всичко вече беше приключило. Някой продължаваха да мятат камъни и павета срещу полицията и жандармерията, но това си беше вече чисто хулиганска проява.
Тогава аз лично си тръгнах към 21-21.30 часа, както и голяма част от хората, въпреки че и на площада остана доста народ.
На другия ден се прибрах към Пловдив, където бях посрещнат като герой. Понеже всеки отчиташе, че не е хубаво да се напада сградата на Парламента, но и че политиците просто не са ни оставили друг изход...
След това започнаха общонационалните стачки и блокади. Имаше барикади и още 25 дена протести, преди на 4 февруари БСП да върне мандата. Отново бях в Пловдив, лежах си на дивана в хола, когато чух новината. Излязохме навън да празнуваме - голяма радост беше. Тогава празнувахме, понеже се знаеше алтернативата - демократичното управление на ОДС.
Естествено зимните месеци на цялата 1996/1997 бяха студени и гладни, хората бяха масово обеднели, но все пак имаше надежда. Действително хиперинфлацията започна рязко да стихва, почти за няколко месеца беше напълно овладяна. До края на 1997 се случиха доста положителни промени. Но за съжаление горе долу положителните промени дотам си и останаха...



Снимка kafene.net

8 януари 2014 г.

Българите преживяват на хляб, вода от чешмата и контрабандни цигари

В края на 2013, както и в края на 2012, а и 2011 излязоха почти едни и същи данни за спестяванията на българите. Българите спестяват все повече и повече и спестяванията на населението в банките гони вече 40 милиарда лева. От тези данни икономисти, банкери и политици правят различни изводи, като най-абсурдния е че в последно време българинът забогатявал.
От същите тези данни се вижда, че 60 процента от българите изобщо нямат банкови депозити. Тези 60 процента от българите не са и влизали в банка, освен може би да изтеглят кредит. Но и огромната част от останалите 40 процента разполага с трицифрени или четирицифрени суми по влоговете в банката и само 5 процента от населението има депозити над 10 000 лв. Бих искал да подмина и факта, че близо 1/10 от всички спестявания в банките са собственост на 0.003 процента от населението, но не мога да го направя.
Всеки, който днес живее в България вижда, че 3/4 от българите живеят, както се казва от заплата до заплата, а голяма част от тези хора и мизерстват. Влезте в кварталния магазин и вижте какво си купуват хората. Влезте в кварталната аптека и сторете същото. Ще бъдете печално поразени от резултата.
Населението в България днес пазарува евтина и некачествена храна, дрехи от магазините втора употреба, пести от ток и отопление през зимните месеци, като предпочита да стои на студено. Голяма част от българите не може да си плати дори минималната месечна здравна осигуровка от 18 лв.
Българите днес не могат да мислят за друго, освен за допълнителна работа и набавянето на нужните средства за живеене. Думата "хоби" звучи абсурдно за повечето българи, а думата ваканция се свързва с ходене до родното село.
Случилото се през последните години в България, за съжаление не може бързо да бъде поправено. Но са необходими бързи и конкретни действия към преодоляване на огромната бедност и финансова поляризация на обществото.
Абсурдно е да очакваме инициативност, съвестно отношение, креативност, от едно бедно и оцеляващо население. Можем да очакваме само според думите на поета вековната злоба... на потиснатия отново да се прояви с пълна сила...

2 януари 2014 г.

Природни феномени и светилища

Първо искам да пожелая на всички честита нова 2014 година! Нека годината да е по-спокойна и по-богата от предишната! Нека труда ни да бъде съзидателен, а творбите ни, каквито и да са те, нека бъдат красиви!
България е древна и свещена земя. Много по-древна от официалните 1300 години, които и дават историците и много по-свещена отколкото обикновено предполагаме.
По тези земи още през 1 век от новата ера започва разпространението на християнството. То е разпространявано по тези земи лично от първите апостоли, св. Павел, св. Андрей, някой от 70те ученика на Христос, като апостол Ерм и т.н.
Но по-важно е, че то е намерило благодатна почва сред населението обитавало тези земи. И така християнството се развива тук на Балканите без прекъсване от първи век на новата ера до ден днешен.
Но християнската доктрина е просто едно надграждане над древната религия и философия. Християнството е приело повече от древните вярвания, като е отхвърлило някои страшни жертви и ритуали и е дало път на мъдростта и любовта.
Българските земи изобилстват с уникални природни феномени и свети места. Днес те привличат все повече и повече хора. Тези древни светилища, наричани обикновено тракийски или праисторически са стотици, може би дори хиляди на територията на България. Много от тях днес съчетават по-добре или по-лошо запазени природни феномени, останки от древни светилища, както и по-късни християнски параклиси, черкви, мюсюлмански текета и т.н. Това не бива да се разглежда като противоречие, а като своего рода приемственост на тези специални за хората места.
Ако уважаваме нашата красива природа, нашето много древно културно историческо наследство, религиозните и морални норми, които следва всеки един от нас – ето това е най-важното.