4 ноември 2013 г.

В България винаги си стар

Ако не суперстар, то поне много стар...
Известно е, че нашата родина България прилича по много неща на държавите които са на изток от нас и на тези, които са на запад. Държава разположена на границата между Ориента и Оксидента, в която различните източни и западни влияния формират българския национален характер.
Отношенията между индивида и обществото на Изток са ясно регламентирани - работа и изучаване на занаят от ранна възраст, задомяване възможно по рано, създаване на много деца, задомяване на децата, отглеждане на внуци, тяхното задомяване и т.н. и всичко това възможно по ранко... В тази обществена система на 18-22 години ставаш родител, на 43-47 ставаш дядо, на 65-69 прародител и т.н. Няма време за излишно разтъкаване и умуване.
До голяма степен подобно е отношението към индивида и в България. Тук вечно ти се вменява от обществото че закъсняваш, че нямаш време за развитие, че си стар.
На 21 години си стар. Няма вече за кога да се захващаш да спортуваш, защото вече си много стар, трябвало е да започнеш на 10 годинки, най-късно. Няма време за кога да се учиш на пееш, свириш на музикален инструмент, или да танцуваш, защото е трябвало да почнеш да се занимаваш с това още от първи клас.
На 31 години също си стар. Стар си вече да учиш в университет, защото е трябвало да го направиш поне преди 10 години. Стар си вече да учиш каквото и да било или да придобиеш някаква нова професия. Стар си дори да търсиш подходящ партньор в живота, защото е трябвало вече да си го намерил, а за спорт или други физически занимания, особено в професионален смисъл и дума не може да става, защото си много стар...
Ако на 31 е така, то какво да говорим за след десет години. Че си стар ерген на 41, ако не си се оженил, това е сигурно. Че нямаш време да се захващаш с учене, спорт, музика или друго ново занимание, това е повече от сигурно. Единственото, което може да очакваш вече с известна надежда е само пенсионирането...
Изобщо няма смисъл да говорим какво е да си на 51, защото ако вече не си станал дядо, явно някъде не си успял в този живот и изобщо няма смисъл да мислиш за друго каквото и да било, защото животът за теб вече на практика е приключил...
Добре е, че днес все пак живеем в отворено към света общество, а не в онова от преди 1989 г. Тогава изброеното по горе почти не търпеше изключение. Ако си спомняте филма "Една жена на 33". Аз не си го спомням добре, понеже съм го гледал отдавна, но доколкото помня главната героиня се самоуби в края на филма. Ами така де, какви други перспективи има пред жена на 33 години, освен да приключи със живота си...
Мили Боже, благодарим ти че днес годината е 2013! И че днес всеки може да избира как да живее. Включително и това да живее активно на 40, на 50, на 60, на 70, на 80 и т.н. години!

2 коментара:

  1. Много ми хареса статията! Абсолютно точно казано!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря!
    Нека се стремим да запазим ентусиазма и младежкия си дух на всяка възраст!

    ОтговорИзтриване