4 октомври 2013 г.

Хазартът - бич за обществото

Мислех да напиша подобна статия още преди година, но и сега не е късно. За съжаление, казвам, понеже хазартът продължава да разяжда и без това атакуваното от всякъде и по всякакъв начин общество.
Изглежда дори и интелигентни хора, журналисти, не си дават сметка колко сериозен е проблемът. Понеже преди време прочетох в уважавана от мен медия, идеята нашият град Пловдив да стане нещо като Лас Вегас на Балканите. С предложение да привличаме такъв тип туристи, които да играят в нашите казина и да оставят парите си тук в града и страната. Като идея, звучи добре.
Като идея, понеже хазартът е страшна язва за всяко едно общество, дори и за американското. И за това там той е изолиран в отделни градове, като Лас Вегас и Атлантик сити. А в много страни, като например в съседна Турция, е забранен.
Нашият народ също знае колко страшно нещо е комарджийството или казано с други думи пристрастеността към хазарта. Народната приказка твърди, че не е страшно да излъжеш или да откраднеш, защото имаш възможност да се поправиш, но започнеш ли да играеш комар, това вече е непоправимо... Примери за това - много.
От хазарта страдат не само пристрастените към него, а и цялото общество. Затова казвам, че хазартът е язва за цялото общество.
Когато един комарджия е свършил парите, а до това неминуемо се стига дори и при най-добрите играчи, този комарджия започва да търси заем от приятели, от съседи или от който и да е. Няма смисъл да казвам, че тези заеми са почти винаги безвъзмездни. В по тежките случаи, когато същият този комарджия започва да краде, той краде от същите тези приятели, съседи и другите членове на обществото. Или иначе казано заради един такъв комарджия страдат още двадесет човека.
В нашата държава хазартът процъфтява. Може би това е характерно за всяка една бедна държава. Освен познатите форми на хазарт като бинго зали, казина, игри на карти, лотарии, спортни залагания и други, в България се провежда една ужасяващо невежа политика от страна на медиите, подпомагани от държавата, които стимулират хазарта – телевизионни и други игри с големи награди. Изобщо в бедните държави изглежда че несъзнателно (и напълно съзнателно от някои скрити сили) се налага представата за хазартът като един от малкото начини за забогатяване и печалба.
Представата че за това че може лесно да преобърнеш социалният си статус, общественото си положение, с една бърза печалба, е характерен за неразвитите и незрели общества. Към които очевидно нашето общество все още принадлежи.
Много лошо е да се поддържа идеята, и то на официално, на държавно ниво, че може да се забогатее от друго освен от честен труд. Стимулирането на хазарта по какъвто и да е начин, не води до нищо добро за държавата. Нито за пристрастените към него, нито за останалите членове на обществото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар