22 октомври 2013 г.

Объркване и несигурност в държавните дела

Избягвам да пиша на политически теми, но все пак не мога да не коментирам накратко ситуацията в държавата.
Преди десетина дена в телевизионно интервю, председателя на специализираната прокуратура С.К. сам потърси трибуна за да разкаже за това какво се случва в средите на прокуратурата.
То ние си знаем какво се случва там - каквото и навсякъде в държавата. На първо място липса на компетентност, липса на желание за работа, лобиране в защита на частни интереси и интереси на по-широки икономически кръгове. И често в подобна ситуация държавата, нейните интереси и защитата на гражданите не е най-важното, което трябва да бъде защитавано.
На въпросът на водещата дали прокурор С.К. се чувства заплашен по някакъв начин и се страхува за сигурността на живота си, той отговори, че не се чувства заплашен, а по скоро объркан и несигурен.
Прокурор С.К. се оказа един истински държавен човек, който работи на държавна работа и ползва под наем държавно жилище, но също и изпълнява съвестно задълженията си. И един такъв човек, към настоящата дата, през 2013 година, заявява че се чувства объркан и несигурен...
Това всъщност отразява и цялостното състояние на държавната машина към момента - объркана и несигурна. Понеже ценностите, правилата, задълженията, отговорностте пред държавните служители стават все по неясни. Частните интереси и правила на действие сериозно са натиснали държавните и се месят в нейните дела. Това от една страна не е лошо, защото и държавните служители също имат нужда от различни видове стимулиране - стимулиране към действие, към развитие, към материално осигуряване. От друга страна обаче едно такова стимулиране често вреди на интересите на самата държава и на гражданите. И така има опасност най-големият работодател в държавата, който е самата държава, да започне да се занимава предимно с защита на частни интереси и да раздроби на много отделни парчета своите сили и ресурси. Но това няма да е желаната от всички децентрализация, а нещо съвсем различно...

10 октомври 2013 г.

Циганизация на държавата

Като казвам "циганицация", нямам предвид нарастването на броя на нашите по-тъмни съграждани - циганите. Става въпрос за нещо много по-лошо. Възприемането на циганския начин на поведение от все по-голям брой български граждани.
Циганският начин на поведение и изобщо начин на живот е следният - живееш ден за ден. Работиш - печелиш - ядеш, или крадеш, продаваш, ядеш - ден за ден.
Циганите затоване не могат да създадат държава - защото мислят ден за ден. Нямат дългосрочно, т.е. държавническо мислене. Работиш, лъжеш, просиш, крадеш, ядеш - ден за ден.
Такова повидение се забелязва вече и сред българските държавни служители. Като например бившите шефове на "Напоителни системи" ЕАД С.Г., Г.Х. и Р.Ч., членове на борда на директорите. Единият впрочем без диплома за висше образование и с две заведени в съда дела.
Въпросното трио намерило най-лесния начин за стопанисване на "Напоителни системи" ЕАД - режеш метални съоръжения и тръби, продаваш на скрап, печелиш, ядеш. И за да е по-сигурна печалбата предаваш за скрап на половината от реалната цена, 200-250 лв на тон, официално, и неофициално прибираш другата половина.
И за да е още по-сигурна печалбата взимаш от МЗХ 4 милиона за изваждането на старите метални съоръжения от употреба, а с парите от предаденото желязо покриваш само 2 милиона лева, т.е. само половината от сумата. Всъщност трябва да признаем, че измислянето на подобни схеми надхвърля обикновената циганизация и я превръща в такава от организиран тип.
Но дори и една подобна циганизация от организиран тип, трудно може да помогне на българската държава да се развива и върви напред. Напред към богата и социална държава, от нормален европейски тип.

4 октомври 2013 г.

Хазартът - бич за обществото

Мислех да напиша подобна статия още преди година, но и сега не е късно. За съжаление, казвам, понеже хазартът продължава да разяжда и без това атакуваното от всякъде и по всякакъв начин общество.
Изглежда дори и интелигентни хора, журналисти, не си дават сметка колко сериозен е проблемът. Понеже преди време прочетох в уважавана от мен медия, идеята нашият град Пловдив да стане нещо като Лас Вегас на Балканите. С предложение да привличаме такъв тип туристи, които да играят в нашите казина и да оставят парите си тук в града и страната. Като идея, звучи добре.
Като идея, понеже хазартът е страшна язва за всяко едно общество, дори и за американското. И за това там той е изолиран в отделни градове, като Лас Вегас и Атлантик сити. А в много страни, като например в съседна Турция, е забранен.
Нашият народ също знае колко страшно нещо е комарджийството или казано с други думи пристрастеността към хазарта. Народната приказка твърди, че не е страшно да излъжеш или да откраднеш, защото имаш възможност да се поправиш, но започнеш ли да играеш комар, това вече е непоправимо... Примери за това - много.
От хазарта страдат не само пристрастените към него, а и цялото общество. Затова казвам, че хазартът е язва за цялото общество.
Когато един комарджия е свършил парите, а до това неминуемо се стига дори и при най-добрите играчи, този комарджия започва да търси заем от приятели, от съседи или от който и да е. Няма смисъл да казвам, че тези заеми са почти винаги безвъзмездни. В по тежките случаи, когато същият този комарджия започва да краде, той краде от същите тези приятели, съседи и другите членове на обществото. Или иначе казано заради един такъв комарджия страдат още двадесет човека.
В нашата държава хазартът процъфтява. Може би това е характерно за всяка една бедна държава. Освен познатите форми на хазарт като бинго зали, казина, игри на карти, лотарии, спортни залагания и други, в България се провежда една ужасяващо невежа политика от страна на медиите, подпомагани от държавата, които стимулират хазарта – телевизионни и други игри с големи награди. Изобщо в бедните държави изглежда че несъзнателно (и напълно съзнателно от някои скрити сили) се налага представата за хазартът като един от малкото начини за забогатяване и печалба.
Представата че за това че може лесно да преобърнеш социалният си статус, общественото си положение, с една бърза печалба, е характерен за неразвитите и незрели общества. Към които очевидно нашето общество все още принадлежи.
Много лошо е да се поддържа идеята, и то на официално, на държавно ниво, че може да се забогатее от друго освен от честен труд. Стимулирането на хазарта по какъвто и да е начин, не води до нищо добро за държавата. Нито за пристрастените към него, нито за останалите членове на обществото.

1 октомври 2013 г.

Покров на Пресвета Богородица

Празникът Покров на Пресвета Богородица се отбелязва от началото на 10 век.
През 910 г. сарацините (арабите) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Тогава император бил Лъв Мъдри (886-911).
В цариградската църква Влахерна, където се пазела скъпоценна реликва, одежда на св. Богородица, била пълна с народ. По време на това нощно бдение на 01 октомври 910 г. св. Андрей Юродиви с ученика си Епифаний видели св. Богородица, която се явила в църквата, обкръжена от пророци, апостоли и ангели и започнала да се моли. Със своето покривало тя покрила богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
По покровителството и молитвите на св. Богородица сарацините били прогонени от страната.
Църквата учредила празник "Покров Богородичен", който се отбелязва само в славянските държави, поради това, че Св Андрей Юродиви, който живял в Цариград през девети-десети век, бил славянин.