29 юли 2013 г.

Албания - балканският ендемит

     За Албания, тази балканска държава изолирана от света и от самите Балкани не знаем почти нищо.
     Чували сме за многоброините бункери, построени по времето на комунизма и за това че в Албания до 1989 нямаше частни автомобили. Знаем имената на някои албански лидери от по-старо и по-ново време. Знаем че самите албанци наричат себе си шиптари. Чували сме и за албанската мафия, която се занимава с разпространение на наркотици и сводничество.
     Отдавна имах желание да посетя Албания, но и известни притеснения поради страха от лоши пътища, престъпност и т.н. Оказа се, че притесненията ми са пресилени.
    Албания действително е изолирана държава, въпреки че албанци живеят на територията на съседните държави - Сърбия, Черна гора, Македония, както и в Република Гърция.
     Причината за тази изолираност е от една страна езика, на който говори албанското население. Този език е уникален и въпреки че съдържа латински, славянски, гръцки и други думи, не прилича на нито един от другите европейски езици. Албанците много добре съзнават това - че не могат да бъдат разбрани от други хора. Затова се радват на срещата с друг албанец, който говори техния език, а при срещата с чужденци се чувстват притеснени. Започват да използват езика на жестовете и единични думи, като същевременно сякаш онемяват. И все пак са добронамерени към чужденците, но и малко притеснени. За тях дори и Гърция и България, са големи държави, а какво остава за Италия, Франция, Германия и т.н.
     Уникална е и албанскита природа, с чутовните си планини, белокаменните реки и стръмното си адриатическо крайбрежие. Тази природа е другата причина за албанската изолираност. Не че на Балканите такива места липсват, даже напротив, но тук те проявяват цялата си изолирана балканска същност.
     В древността Албания е била част от Епир и от Епирското царство. По-късно земите на Албания попадат под властта на Рим, заедно с целия Средиземноморски свят. Албанските земи са били посещавани и от добре познати нам римски императори, учени и философи.
     За няколко века през Средновековието, албанските земи са подвласни на Първо българско царство. По време на съпротивата срещу османското нашествие се затвърждава албанската национална самоидентичност, изявяват се видни албански родове, като най-известният е този на прочутия Георги Кастриоти. Албанският национален герой, дългогодишен водач на съпротивата срещу турското нашествие, станал известен под името Скендер бег.
Албанците също страдат от турското нашествие, като мнозина от тях бягат в съседна Италия и в други страни от Европа.
     Днес сме склонни да възприемаме албанците като народ, които създава проблеми на съседните балкански държави. Но добре е да сме запознати с историята на дадена група от хора, за да разберем че няма народ, който да не е страдал по един или друг начин. Включително и албанците в тяхната по-ранна и по-късна история.
    
 

13 юли 2013 г.

Македония - приказка безкрай

Приказка безкрай. Така превеждам аз туристическото лого на Македония – Makedonia timeless.

Македония действително е приказна земя.

Убедих се в това още при първото посещение в тази страна преди 15 години.

Гледката към залязващото слънце над скалите на Прилеп, поглед към град Битоля от високото, Охридското езеро, албанските планини над Струга, църквите Св. Климент, Св. София, Самуилова крепост. Параклисът св. Йоан Канео и гледката към малките вълнички в равното и бистро езеро. И по нататък - планината Галичица и мрачното Преспанско езеро. Величественият и живописен манастир св. Наум и притаената под скалите  Св. Богородица Заумска. Плюс спомени, песни, приказки и легенди.
Тогава все още имах желанието да убеждавам македонците, че са българи. Днес разбирам, че това не е най-правилната политика. Нации се раждат и умират, каза веднъж нашата преподавателка по латински в университета. Това нейно наблюдение се отнасяше конкретно за македонската държава и македонския народ. Преди 20 години се роди македонската държава и македонския народ. И той много прилича, но и се различава от българския. България и Македония са като две сестри – много близки, но все пак със свой собствен характер.

Днес националистическите претенции на двете държави са отстъпили място на разума. Практичното е надделяло над страстите. Македонците виждат, че имат полза от приятелското отношение на България, в политическо, икономическо и културно отношение. За една страна, която се опитва да развива туризмът, никога не са излишни  и повече туристи.

Преди 15 години  в Македония срещахме и положително и отрицателно отношение към нас като българи.  Днес отношението към българите е доста по-добро. А и Македония се универсиализира, подобно на останалия свят. Та, в повечето исторически обекти входът за македонците е 50 динара, а за чужденците 100 динара, т.е. около 3 лв. На нас обаче  навсякъде ни взимаха по 50 динара. Няколко пъти чухме репликата - Българи – наши. Или просто мълчаливо съгласие – българи - 50 динара. Едно негласно споразумение за близост и приятелство.
 
Не е лесно на македонците да живеят в центъра на Балканите, заобиколени от сърби, гърци, българи, албанци, всички с претенции към тяхната територия. Тяхната история ако и в продължание на 10 века да е била част от българската история все пак носи своя специфика. Освен това македонците не познават добре своята история от последните 1000-1300 години. Вкопчили са се в най-новата си история и античната. 

 На няколко пъти чухме хора македонци да задават въпроса Кирил и Методий ли са ученици на Климент Охридски и на Наум Преславски или обратното. Както и въпроса кой е царувал и управлявал по това време. Аз слушах, но не се намесвах в подобни разговори. Нека всеки сам да открие правилния път и историческата истина.

             Важното е, че Охридското езеро е все така спокойно, дълбоко и чисто. И че цената за входа в историческите забележителности за македонци и българи е една и съща.