23 април 2013 г.

Зайченцето бяло

Писането на следващите редове не е упрек към никого. То е породено единствено от любовта ми към истината и отговорността ми на човек,  който също е отдаден и подвластен на словото.
Преди десетина дена попаднах на две твърде вълнуващи откровения. Първо прочетох оригиналното стихотворение, заимствано от Леда Милева, за съставянето на най-известното й стихотворение - Зайченцето бяло. Оригиналният текст на това славно стихотворение се казва "Гъбарче" и е написан през 1934 г. от известната писателка на произведения за деца Веса Паспалеева. Текстът е следният:

Зайченцето бяло
гъбички набрало
в близката горица
за своите дечица.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Седнало да плаче
горкото юначе.
Що на Бог не каже,
път да му покаже?...

На първо място трябва да признаем, че текстът сътворен от Леда Милева, на базата на тези 3 стиха, е доста по пълен, интересен и оптимистичен. Зайчето си играе със една сърничка. Когато се стъмнило и слънцето се скрило, и Зайчето разбрало че се е загубило, с помощта на светулката то все пак намира пътя и се прибира в къщи, при "свойта мила майка".
В оригиналният текст на Веса Паспалеева виждаме Зайчето застанало объркано в гората, без да знае по кой път да поеме. А Леда Милева в крайна сметка "извежда" зайчето от гората. И така "Зайчето бяло" завършва с хепи енд, както му казваме днес.
Действително Леда Милева е тази, която прави това произведение славно и безсмъртно. Без нейната намеса нямаше да има "Зайчето бяло", а стихотворението "Гъбарче" едва ли щеше да добие подобна популярност.
Обаче всичко това ни най-малко не оправдава демонстрираното от Леда Милева пълно присвояване на авторството върху тази незабравима детска песничка. Честта, а и писателската колегиалност, изискваше Леда Милева да си признае от кого и как е заимствала основата за нейното славно произведение. А не да създава легенди за това, как е измислила "Зайчето бяло" за десет минути, понеже трябвало да се запълни с текст, някакво празно каре в един вестник. Да, действително едно такова произведение може да бъде съчинено за десет петнадесет минути, но ако имаш основа, на която да стъпиш. Какъвто е бил и случая със "Зайчето бяло".

Второто вълнуващо откровение, на което попаднах е свързано с друго символично за българите произведение - романа "Време разделно". Винаги съм имал подозрения за авторството на Антон Дончев, без да съм чувал дори и дума по този въпрос. И ето че прочетох - автор на оригиналният ръкопис на "Време радзделно" е известната писателка на исторически романи Фани Попова-Мутафова. Оригиналният текст е бил неин и е бил предложен на Антон Дончев за да го публикува, понежа властта след 09.09.1944 г. не разрешава на Фани Попова- Мутафова да публикува своите произведения. Уговорката е била авторката да получи половината хонорар от издаването на книгата. А на авторът Стефан Дичев Фани Попова-Мутафова дава ръкописа на "Пътят към София". Пак по същата причина - невъзможност да публикува и липса на средства.
По това време Антон Дончев е бил още млад, но е имал един издаден исторически роман. Само може да гадаем какви промени е направил той в оригиналния ръкопис и дали изобщо е направил такива. Какво е било оригиналното заглавие на ръкописа на Фани Попова, дали е било "Време разделно" или нещо друго?
Възможно е Антон Дончев да е направил някакви по-сериозни промени в оригиналния ръкопис, както в случая с Леда Милева и "Зайчето бяло". Със сигурност обаче между двата случая има нещо общо - написани са много бързо. "Зайчето бяло" за по малко от половин час, а романа "Време разделно" за 40 дни. Антон Дончев също създаде своята легенда около "написването" на своето произведение - посещение на едно родопско село, кратка среща с красива родопска девойка, която след това никой не бил виждал, реките от кръв и страдание, през които бил пребродил, докато пишел епичното "Време разделно" и през които не би преминал отново и т.н. и т.н.
А поетите и писателите би трябвало да са моралният стожер на едно общество...  

Няма коментари:

Публикуване на коментар