29 март 2013 г.

Моята политическа кариера

Е, веднага бързам да уточня, че не става въпрос за истинска политическа кариера, а по скоро за моята гражданска ангажираност с политическите процеси през последните 22-23 години. Винаги съм бил обществено ангажиран, още от малък... Така се развиваха събитията в нашата родина и ние ги следвахме или ги оглавявахме, когато е необходимо.



Много млад седесар 1990 година


Нашето поколение и по-големите от мен помнят тези романтични години. Които бяха поне няколко, до идването на власт отново на БСП през 1994 г. Чак до 2000 година тук в Пловдив си гласувахме за сините кандидати, т.е. тези излъчени от СДС. Пловдив беше станал известен като "синята крепост". За съжаление десните избиратели бяхме предадени от нашите лидери и от вътрешнопартийните борби. Като най-пагубно за синята идея отчитам не друго, а това, че не бяха допуснати нови лица и кадри в синята коалиция. Просто се срамувам от някой бивши сини лидери, които и днес продължават да се явяват на избори, 23 години по-късно...
През 2001 "синята крепост" Пловдив за една нощ пожълтя, както писаха вестниците... Във връзка с появата на НДСВ.
Аз започнах работа в Родопите през 2002 година, но продължавах да следя събитията. За да променим създалото се статукво в държавата, през 2005 като "удавник за сламка" се хванах и реших да помогна на новосформиралата се партия Атака. Даже станах водач на листата за град Кърджали и бях трети в листата в Смолян.


Интервю във вестник Нов Живот 2005 година, град Кърджали


Както и очаквах от партия Атака не бяха достатъчно конструктивни и градивно настроени. А това беше и е едниственото, от което се нуждаеше нашата държава.
На местните избори през 2007 и през 2011 поради това че имах приятели, които подкрепяха Зелената партия се включих в тяхна подкрепа. Зелените винаги са ме притеснявали за това, че стоят в център-ляво. Аз по природа съм десен и по ляво от центъра не отивам. Все пак в Зелената партия през последните години настъпиха някои промени, които ми се струват положителни и можем да ги определим и като десни.



На пресконференция след местните избори 2011 в Пловдив

Тази година 2013 се очертава да бъда водач на листата на Зелената партия за град Пловдив, 16-МИР от изборите за Народно събрание. Нямам какво да крия в политическата си биография, за разлика от повечето професионални политици. Винаги съм се стремял да помогна с нещо на България, а не на дадена партия. Въпреки целия интензивен преход от 23 години, с учудване установявам, че все още имам сили за политическа и обществена дейност, за активна гражданска позиция.






13 март 2013 г.

Двукамерен парламент в България


Идеята за създаването на двукамерен парламент в България датира още от времето на Освобождението на България и Първото велико народно събрание.
Изглежда обаче тази идея е доста сложна за българския ум, или пък просто не отговаря на управленските традиции по тези земи. Ето как е било посрещнато предложението за създаване на Сенат през 1879 г. в новоосвободена България.
Сенатът е трябвало да се създаде от лица, назначени от княза, взети по право от средата на висшето духовенство, от съдилищата, от дружествата на учените, плюс една малка част, избрани от народа. Този Сенат е трябвало да служи като регулатор на решенията взети от Народното събрание. Или според тогавашните думи, като консервативно тяло, Сената да служи "за сдържание и прекращение на увлеченията на Народното събрание".
Една чудестна идея, според мен, която остава неразбрана от мнозинството народни представители във Първото велико народно събрание.
В момента нашият парламент, 130 години по късно, изпълнява едновременно ролята и на парламент и на Сенат. Във всеки нов парламент повечето от народните представители са нови хора, което отразява нормалното текучество за един парламент. Същевременно обаче виждаме и едни и същи лица, да се въртят в народното събрание повече от 20 години. Тези лица най-вероятно трябваше да бъдат част от Сената, ако такъв съществуваше.
Така може би щяха да дразнят по-малко гражданите на републиката. А пък може би щяха да свършат и нещо добро за България...

2 март 2013 г.

Протести в Пловдив

Понеже управниците на българския народ няма да се извинят за това, което се случва в България през последните години, ще го кажа аз.
Съжалявам, че отново се стигна до тук и то в една държава от 6 години член на ЕС - протести по улиците, масово недоволство, призиви за съд, национализация, оставки т.н.
Съжалявам че вместо да вървим по едни креативен и мирен европейски път на развитие, ние сме притиснати и ограбени от монополи, олигархия, политическа класа.
България се нуждае от нов модел на управление. Досегашното комунистическо-мутренско отношение към хората и модел на поведение ни доведе дотук.
Нуждаем се от хора, които да наложат нов демократичен модел на управление - открит, европейски модел, подкрепящ частната инициатива, съзидателен и образователен модел, който да излекува българското общество от вируса на ограбването и отчуждението.
Знам че мнозинството от хората в България все още са честни и разчитат на себе си и на това, което сами създават, на своя труд и добродетели.
Затова хора, предлагайте идеи. Показвайте нетолерантност към нечестното поведение, кражбата, мързела, погазването на вашето достойнство. Показвайте гражданска позиция.
Сега е моментът да променим България!