3 януари 2013 г.

Разбиране - малкото име на Просветлението

Що за чудо е т.нар. Просветление и как се постига то? Може ли да бъде описано едно подобно преживяване или не може? Еднократен или многократен е актът на Просветление?

Да започнем отговора на въпросите с това, че Просветление не е нещо толкова необичайно. То не е нещо предназначено за висши същества, а е за нас хората. Не е нещо толкова далечно и недостижимо... Един човек никога не се намира в единия край на пътя, а Просветлението в другия. Един човек никога не е напълно непросветлен, а също и непросветен, и след това изведнъж да стане просветен, въпреки че подобни случаи също са известни.

Просветлението, подобно на просвещението е дълъг и бих казал закономерен процес, като рискувам да разочаровам всички, които гледат на него като на някакво чудо. Ние всички, в нашето индивидуално развитие сме достигнали до някаква степен на осъзнатост и просветленост. Както сме достигнали и до някаква степен на просветеност, разбира се. Голяма част от пътя към голямото Просветление ние реално сме изминали или продължаваме да изминаваме, следвайки не нещо друго, а законите на нормалния човешки живот. Като се учим, ограмотяваме се, изучаваме едно или друго, опознаваме светът на другите хора, следваме и споделяме общочовешките правила и ценности и т.н.

В основата на идеята за просветлението стои идеята за разбирането и осъзнатостта. Просветлението не е нищо друго освен разбиране. Разбиране в една по-висша форма, надскочила границите на обикновеното човешко съзнание, на обикновено човешко възприемане на действителността. Но така или иначе разбирането е това, което стои в основата към достигането до просветление. Разбиране свързано с това, което ни заобикаля, с причино-следствените връзки, с фактите.

Може да кажем че разбирането е малкото име на просветлението. Има ли разбиране, може да дойде и голямото Просветление.

Няма коментари:

Публикуване на коментар