12 януари 2013 г.

Представяне на книгата в Пловдив

Привет на всички!
Имам удоволствието да ви поканя на представянето на излязлата в края на 2012 книга "Последните дни на Сидхарта Гаутама", написана от мен, Андрей Киряков, на базата на стари източници и свещени будистки текстове. Както разбира се и на личните ми впечатления, придобити по време на обиколката ми в Северна Индия през зимата на 2008/2009 година.
Представянето ще се сътои в петък 18.01, в залата на Артпойнт, Дома на техниката, ул. Гладстон 1, от 18.30 часа. Залата на Артпойнт се намира на приземния етаж в посока към Градската градина.
Щастлива „случайност” бе за мен срещата с тази книга. Роман, поема, приказка... Българската будистка сутра на Андрей Киряков е изящен, поетичен и мъдър текст за живота на Сидхарта Гаутама. Тя е думи, написани с любов за Принца, който имаше всичко, но потресен от вечното човешко страдание, изостави всичко и тръгна да търси своето и на хората Освобождение. Изключително леко и увлекателно авторът разказва за основни периоди от живота на Пробудения, и особено за неговите последни дни преди Просветлението. Разказва за изпитанията, през които е минал и на които сам се е подложил принц Гаутама, за да стигне до истината за колелото Самсара и Средния път, до мъдростта на баланса и умереността. Андрей Киряков не само е стъпил на автентичните древни текстове за Буда, но и като истински писател-изследовател е пътешествал месеци наред из местата, по които е бил и Буда. Вдишвал е въздуха и ароматите, които е вдишвал и Пробудения, седял е под дървото, под което е медитирал Учителят на човечеството. Книгата, която държите в ръцете си, носи този аромат и тази мъдрост, носи просветлението, което излъчва самият живот на Буда. Нейните думи, обърнати и към младите, и към по-възрастните читатели, съдържат почитание и любов към създателят на учението, дошло да даде на хората знание за тяхното освобождение.
От Издателя

3 януари 2013 г.

Разбиране - малкото име на Просветлението

Що за чудо е т.нар. Просветление и как се постига то? Може ли да бъде описано едно подобно преживяване или не може? Еднократен или многократен е актът на Просветление?

Да започнем отговора на въпросите с това, че Просветление не е нещо толкова необичайно. То не е нещо предназначено за висши същества, а е за нас хората. Не е нещо толкова далечно и недостижимо... Един човек никога не се намира в единия край на пътя, а Просветлението в другия. Един човек никога не е напълно непросветлен, а също и непросветен, и след това изведнъж да стане просветен, въпреки че подобни случаи също са известни.

Просветлението, подобно на просвещението е дълъг и бих казал закономерен процес, като рискувам да разочаровам всички, които гледат на него като на някакво чудо. Ние всички, в нашето индивидуално развитие сме достигнали до някаква степен на осъзнатост и просветленост. Както сме достигнали и до някаква степен на просветеност, разбира се. Голяма част от пътя към голямото Просветление ние реално сме изминали или продължаваме да изминаваме, следвайки не нещо друго, а законите на нормалния човешки живот. Като се учим, ограмотяваме се, изучаваме едно или друго, опознаваме светът на другите хора, следваме и споделяме общочовешките правила и ценности и т.н.

В основата на идеята за просветлението стои идеята за разбирането и осъзнатостта. Просветлението не е нищо друго освен разбиране. Разбиране в една по-висша форма, надскочила границите на обикновеното човешко съзнание, на обикновено човешко възприемане на действителността. Но така или иначе разбирането е това, което стои в основата към достигането до просветление. Разбиране свързано с това, което ни заобикаля, с причино-следствените връзки, с фактите.

Може да кажем че разбирането е малкото име на просветлението. Има ли разбиране, може да дойде и голямото Просветление.