13 ноември 2012 г.

За славата


Две са най-изкушаващите неща на света – пари и слава. Доказано е, че който ги притежава може да получи всичко останало. Разбира се идеалистите не са съгласни с това.
Света, в който живеем, не е нито изцяло материален, нито изцяло идеален. Така и едните и другите твърдения имат право, но парите и славата имат своето реално място в нашия, човешки живот. Има хора, които са готови да се откажат от парите и материалните облаги, но отказът от славата и известност е дори още по-труден. Защо е така? Един наш голям писател, Симеон Радев, при портрета, който дава на баща си споделя, че той в добро материално състояние, нямал жажда да трупа богатство, но бил славолюбив. „Не да си богат, а да станеш прочут, ето кое е важното.”, казвал баща му и често повтарял из светото писание: „Мнози ненавидяша богатство, а слава никто же.”
Какво е това чудно нещо, пред което може да се откажеш дори от парите и богатството? Тук очевидно стигаме дълбоко до същността на човешката природа, на нещо дълбоко закодирано в нея. Аз лично се докоснах до славата по време на предизборната кампания през 2005 година. Не че беше нещо особено, просто се докоснах, но като един творец и писател прозрях за какво става въпрос. Водехме предизборна кампания, аз бях водач на листа на една националистическа партия. На улицата непознати хора ме поздравяваха или заговаряха. И кое беше първото нещо, което ми дойде на ум, когато за пръв път непознати ме заговориха и започнаха да ме разпитват за различни неща? „ Те ти вярват!” Това беше първото нещо, което ми хрумна и разбира се, вътрешна радост ме изпълни. Да, те ми вярваха. Вярваха в това, което съм, вярваха в това, което говоря, демонстрирам и проповядвам, вярваха в мен, в моята същност. Мисля, че тук се крие разковничето на всички въпроси свързани със славата. Това е вярата на другите в теб, в твоята същност. Всеки човек вярва в това, което е, вярва в това, което изразява той самият. Станал ли си известен, означава че хората ценят това, което си, това което правиш. Намират го за правилно и полезно, харесват го, подкрепят го, вярват в него и във теб. Всеки човек, такава е човешката природа, се стреми да утвърди себе си, смята своите възгледи и идеали за най-правилни, своята позиция в живота за най-вярна, своите дела за най-правдиви. Когато славата и известността дойдат, те потвърждават че това е наистина така. Това е славата.
Най-голямата слава, за бащата на Симеон Радев, била писателската. Това последното, между другото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар