27 септември 2012 г.

27ми септември - една лична годишнина

Тази дата, в края на месец септември, придоби по-важен смисъл за мен през 1992 г. Точно преди 20 години. Тогава летяхме с дядо ми Андрей до ЮЕСЕЙ. Днес хората в България са се разтръгнали във всякакви посоки, отиват и се връщат или се връщат и отиват, но тогава през 1992 година малцина бяха посетили Щатите, а още по-малко се бяха заврънали в България. Е, ние се завърнахме след две седмици, но тези две седмици прекарани в Ню Джързи и Ню Йорк бяха от невероятно значение за мен и моето развитие. И то не само поради невероятните неща, които видяхме тогава отвъд океана, най-вече поради това, че мирогледът ми, погледът ми към света се отвори в такава степен, че после нищо не беше в състояние да го затвори. Станах българин, европеец, космополит още на 17 години. Това всъщност беше първото ми излизане в чужбина и то къде - в САЩ - страната на неограничените възможности, Новият свят, мечта за по-добър живот на милиони хора по света! Даже тук има стих посветен на нашата визита през 1992 - In the fall, too, came Andreycho and Andre From Plovdiv to New Jersey to see the USA. For two weeks of sightseeing - shops, farms, market stalls, Museums and orchards, the goods in the malls. ... и т.н. Думата "мол" никой не я беше чувал тук през 92, нито пък ние я бяхме чували. Е, през есента на 2010 година отново ходих до ЮЕСЕЙ, но този път не толкова тържествено. Стоях цели 2 месеца, тридесет и пет годишен, обиколил вече доста държави, видял доста неща и чудеса и разбира се вече САЩ изглеждаха различно. Но първото пътуване беше наистина от голямо значение за мен и моето развитие. Няколко години по късно, след тази визита си дадох сметка, че не е минал и един ден от живота ми без да си спомня нещо от тези две седмици в САЩ, нещата които видяхме и които ни се случиха. През 2002 година, точно десет години след визитата ни в САЩ, пак на 27 септември, отново значимо за мен събитие. То също предопредели следващите няколко години от живота ми. Случи се така, че точно на този ден влязох за пръв път и за пръв път видях и се запознах с нашите частни гори близо до Славейно. Тези гори и работата свързана с тях също ме научих на доста неща, някои от тях много важни и също се отразиха благоприятно на моето развитие.

26 септември 2012 г.

Нов интерфейс в блогър

Новият интерфейс, или както и да се нарича там, беше изненада и за самия мен. Преди седмица отворих блога и направо не можах да го позная, доста е голяма разликата със старата версия. Направили са блога да изглежда още по "блогърски", за по кратки, бързи и стегнати съобщения. А аз по-скоро исках обратното. Но като и да е. Така или иначе ни дават възможност безплатно да поддържаме страници, да пишем и да се изявяваме. Опитах се да се върна към стария интерфейс, но май не е възможно. Така че продължаваме с новия, може пък да е по-сполучлив.

10 септември 2012 г.

Златният септември

Септември е златен месец във всяко едно отношение.
Времето като правило е топло през целия месец, понякога дори горещо. Слънчевите лъчи обаче са меки, а не парещи като през летните юли и август.
Тези, които не са се възползвали от лятната си почивка, все още могат да го направят, а тези които се притесняват че лятото е вече свършило, все още разполагат с достатъчно време да се припичат на слънце и да пият бира по пейките в парка.
Изобщо страхотно време за изживяване на последните летни емоции.

1 септември 2012 г.

Ортодокса - това, което ни обединява

Първи септември е началото на църковната нова година.
По стечение на историческите обстоятелства и по волята на нашия небесен Отец, България е източноправославна държава.
Източното православие се нарича още и ортодоксално. Думата ортодокс идва от гръцкото „ортодоксос” и се отнася към тези, които се придържат строго към основите на някакво учение или мироглед. В християнския свят ортодоксален означава именно източноправославен.
За ортодоксалност може да говорим и в по-широк смисъл. Ортодоксални будисти наричаме представителите на школата хинаяна, малката колестница. В исляма, за ортодоксални се приемат сунитите.
Днешното отворено време, на невероятен поток и обмен на информация ни позволява да се запознаем с много изкушения на човешката мисъл. Тези изкушения ни представят различни изкусителни предложения, водят ни в най-различни съблазнителни посоки, разкриват ни "нови" възможности за развитие и т.н.
И мнозина се подават на изкушенията и на новите предложения, като забравят, че именно в най-големите и установени отдавна религии са отразени върховните религиозно-морални достижения на дадена цивилизация. Или казано по точно цивилизационна система, която обхваща дадена културно-историческа зона. Казано с други думи, всяка по-голяма религия изразява най-доброто, до което е достигнала човешката мисъл в даден ареал от нашата планета Земя.
Най-високите достижения на най-древните цивилизации в света, възникнали в Югоизточна Европа, Мала Азия и Близкият Изток, целият опит събиран от хората по тези земи, в продължение на хилядолетия, намира своят последен израз в християнството и неговите морални, културни, социални и всякакви други норми. Тези норми са събрани и запазени в най-чист вид именно в ортодоксалното християнско учение.
Най-общо казано, съществуват два начина на разглеждане на човешките взаимоотношения. На човеците може да се гледа или като на еднакви в своята различност, или като на различни в своята еднаквост. Може да се търси това, което ги обединява, въпреки всичките им различия или да се търси това, което ги отличава и раздаличава едни от други, въпреки всичката им прилика.
Ортодоксалната религия търси това, което сближава човеците, това по което те си приличат. Показва им това, което ги обединява. Показва им общите за всички правила, според които трябва да се живее. Помага на хората да видят общите за всички пороци и начините те да бъдат преодолени.
Обратното на това правят различните малки религиозни течения – сектите. Те не обединяват, а разделят хората, откъсват ги едни от други. Наблягат на разликите в качествата на човеците, а не на приликите. Създават свои правила на поведение. Внушават отчуждение.
Нищо обаче от това, което води човека настрана от правия път, не е оцеляло и не може да оцелее проверката на времето. Моралните принципи, които следват човека по неговия хилядолетен път на развитие не могат да бъдат променени от временни приумици и капризи на човешката мисъл.
Това, което ни обединява, е по-силно от това, което ни разединява.
Затова бъдете благи и разумни.
Амин!