29 април 2012 г.

Античен стадион Филипопол

Днес официално бе открит реконструираният античен стадион на Филипопол. Едно символично за пловдивчани място, площад "Джумая джамия" или както си я знаем "Джумаята", получи един напълно нов облик. За дълго скрит от очите на пловдивчани и гостите на града, античният стадион и цялото околно пространство се отвори за нов живот.
Повече от самият стадион, бях впечатлен от мястото зад римската крепостна стена, озеленено и с няколко стъпала, напълно според европейските представи и стил.


Характерът на един град и на хората, които живеят в него, се определя и зависи от много неща - от географското местоположение и природните особености, от климата, от етническия състав на населението, от културно-историческото наследство на града и региона. Но наред с всичко това този характер се определя до голяма степен и от знаковите места, характерни за всеки един град – улици, градски средища, паметници и изобщо местата, които определят духа на града и съчетават в себе си неговата типична атмосфера. Едно такова място за град Пловдив без съмнение е площад Джумаята. Разположен в самия център на съвременния град, площадът и околното пространство съчетават в себе си множество културно-исторически пластове и отразяват по един уникален начин атмосферат на нашия град. Тук са ясно различими материални следи, които обхващат поне две хилядолетия история – Римска епоха, Късна античност и Средновековие, Османски период и Възраждане, Съвременност. И нещо повече, тези следи са не само видими, но са и особено жизнени. И все пак през последните няколко десетилетия площад Джумаята не беше разгърнал целия си потенциал. Въпреки разкрития на това място представителен вход на Античния римски стадион и неговото експониране в края на 70те, началото на 80те години, това уникално място не изпълняваше изцяло призванието си на истинско градско средище. След по малко от месец една истинска и приятна изненада очаква жителите на град Пловдив и гостите на града. В края на месец април предстои откриването на реновирания Античен стадион и на цялото площадно пространство. Проектът е реализиран по програма „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване.” Проектът е подкрепен финансово с безвъзмездната помощ на Исландия, Лихтенщайн и кралство Норвегия и е реализиран с подкрепата и съдействието на Областната управа на град Пловдив и неправителствената организация „Асоциация за културен туризъм” . Благодарение на този проект, това символично за пловдивчани място е на път да придобие един нов дух да се изпълни с една нова атмосфера, която ще даде отражение върху цялостния характер на град Пловдив, на неговите жители и ще се предаде на гостите, посетили града. Новата изключително успешна рехабилитация, извършена изцяло според съвременните европейски изисквания и стандарти, вече направи площада значително по-достъпен, по-привликателен и отворен към околното пространство. Особено различима е реновацията, която обхваща северната страна на стадиона и частта от крепостна стена. Пловдивчани ще бъдат изненадани и от зелената, изпълваща част от обновеното пространство. Без съмнение обновеният Античен стадион на Филипопол ще се превърне в едно уникално средище, гордост не само на съвременния град Пловдив, но и на цяла България.

26 април 2012 г.

Протописменост

Като най-древни писмени системи днес приемаме тази на шумерите и египтяните. Шумерската писменост се заражда в края на ІV хил. пр. н.е., т.е в началото на епохата на бронза. Първоначално писмеността се състои от пиктограми, които по-късно са заменени с клиновидни знаци.
Египетската писмена система възниква по същото време, края на ІV хилядолетие пр.н.е.
Това са първите познати писмени системи.
Най-старите знаци обаче, които могат да бъдат определени като писмени, са познати от земите на Балканите.
В своето универсално изследване на писмеността и писмените системи немският езиковед и културолог Харалд Харман, разглежда знаците върху различни керамични предмети от култура Винча като най-ранните писмени знаци. ( Harald Haarmann “Universalgeschichte der Schrift” 1990)
Т.нар. култура Винча, обхваща земите на днешна Сърбия и някои съседни държави. Култура Винча датира от времето на каменно-медната епоха 5300 -3500 пр.н.е и до голяма степен е синхронна с култура Караново V-VІ.
Знаците открити върху съдове и керамичните фигурки от култура Винча са сходни с тези от плочката от Градешница и печата от Караново, както и други подобни открити на територията на България.
Трудно е да определим какво всъщност представя тази „протописменост”. Дали тя представлява декоративен стил, предпазни знаци, карта на звездното небе или нещо друго?
В най-новото си изследване „Загадките на Дунавската цивилизация” (Das Rätsel der Donauzivilisation. Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas 2011) Харалд Харман доказва че Балканските земи са обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Протописмеността на тази староевропейска цивилизация се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет. За съжаление обаче тази протописменост не успява да се развие в истинска писмена система, поради трудноустановими засега причини.



За повече информация по въпроса - http://andorey.blog.bg/

9 април 2012 г.

Социалният модел на Франция - 2

Да продължим с библиотеките и достъпът до тях. От библиотеките в градовете и градчетата на Франция може да се възползва всеки. Може да влезе в тях и да остане цял ден, да чете книги или да слуша музика. Само за да изнесеш книга, диск или касета за в къщи се изисква да имаш карта и регистрация. Иначе си свободен да четеш, да разглеждаш и да си водиш записки. Не върху книгите обаче.
Ние в България се гордеем с демократичността на нашите възрожденски читалища и на съвременните. С неудоволствие установих, че навярно и този модел, на читалищата, е заимстван навремето от Европата.
Сблъсках се и с един учител по пиано, в случая от Перпинян, който идваше всяка седмица по няколко часа да преподава уроци по пиано на тези които се занимават с това и живеят в по-малките градчета. Отново безплатно, за сметка на държавата.
По отношение на здравеопазването, мога да кажа, че и то беше твърде социално. Когато попитах какви са цените при посещение на зъболекар, със свито сърце очаквах да чуя прословутите американски цени за посещение при зъболекар. Отговорът 40-50 евро за пломба или друга стандартна процедура, ме изненада много приятно.
Бях престоял близо три месеца в страната, когато две възрастни дами ме попитаха какво мисля за Франция. "Франция е социална държава", казах аз, а малко неочаквано за мен те отвърнаха "Профите, профите!", което ще рече "Възползвайте се!" Добри хора са французите, както вече отбелязах.
Забравих да спомена и някои малки особености, като това, че сряда следобед е неучебен ден. Тогава може да видиш майки с дъщерите си и бащите със синовете си, да пазаруват по магазините и големите хранителни вериги, да ходят на спорт или други някакви занимания.
Работното време на редица магазини беше от 9 до 12 и от 16 до 18/19 часа или нещо близко до тези часове. Но понеже се намирахме в най-южната част на страната, възможно е това работно време да беше под влияние на испанската "сиеста".
Паркинги за колите има разбира се навсякъде, както и поне два начина да си платиш таксата за престоя, но и тук правилата не са много строги. Напълно възможно е да платиш за час, а до останеш два, без да те глобят. А също и паркинга на летищата не се плаща до половин час престой. Помислих си какво ли ще стане в България, ако въведат този безплатен половинчасов престой.
По време на няколкомесечния престой станах свидетел и на една стачка, от прословутите френски стачки, която засегна и градчето, където живеехме. Работници бяха окупирали складовете за гориво в Порт ла Новел и няколко главни улици. Не бяха мното на брой, но изглеждаха решени да се борят и да търсят правата си. В този ред на мисли точно през пролетта на 2008 медиите и обществото отбелязаха 40 години от събитията през 1968 година.
За да завърша темата ще отбележа накрая, че една от най-честите реплики, повтаряна от френския президент Никола Саркози при неговите изказвания беше "покупателна способност" ("пувоар д'ашат", което много ме измъчи докато го разшифровам). В България често се споменава за ниските заплати, но много рядко българските политици поставят пряко въпроса за покупателната способност на населението. Покупателната способност на населението е тази, която движи икономиката. И която се коментира почти ежедневно във Франция.

2 април 2012 г.

Социалният модел на Франция

Преди четири години живях за няколко месеца във Франция. От началото на февруари до към края на юни, с едно прекъсване от 2 седмици. Официално отидох във Франция за да уча английски, да се подготвям на спокойствие за изпита GRE. Да отидеш във Франция и да учиш английски - това си беше най-малкото проява на лош вкус или възпитание! Както се казва - навсякъде другаде, но не и във Франция.
Та моите познати, които ме приеха, още първата седмица ме записаха на безплатен курс по френски. Курсът беше специално за чужденци, които живеят от дълго време във Франция. Разбира се с цел живеещите в държавата чужденци, да научат езика, за да бъдат по-пълноценни граждани. Заниманията бяха 3 пъти в седмицата по 3 или 4 часа. Понеделник до обед си на курс, във вторник учиш, в сряда си на курс, в четвъртък учиш, в петък си на курс и така идеално разпределение да учиш френски през цялата седмица, ако имаш време и желание. Е понаучих доста, накрая четях приключенията на Малкия Николас и други книги за деца без проблеми.
Едно от първите неща, които открива човек скоро, след като е пристигнал във Франция е, че това е една добронамерена държава, във всяко отношение. След още няколко седмици открива и това, че Франция е може би най-добрият пример в Европа за социална държава.
Да започнем с безплатния курс по френски, от който се възползвах от ранна пролет, чак до началото на лятото. Безплатен курс за сметка на държавата. Всъщност трябваше да спомена и това, че записването за курса стана доста лесно, не се изискваха никакви документи, само попълних един формуляр. Учителката Адела от Нарбон, действително се удиви, като разбра че съм само от седмица във Франция, но не го направи на въпрос.
Живях точно два месеца в Монсере, неголямо село в подножието на Корбиерите, при едно германско семейство, с три деца. Селото се намираше на 20 км. от големия град, в случая Нарбон. Ученическият автобус, който караше най-голямата дъщеря на училище, не само караше учениците, но и спираше пред вратата на къщата! Художник французин, преподаваше рисуване на децата и идваше лично в къщата! Е, за часовете по музика се налагаше да ги караме ние с колата до Нарбон. Т.е. деца, които растат на село, не бяха лишени от нищо. И изобщо хората, които живеят на село, не са лишени от нищо. Напълно равнопоставени са с всички останали.
Забравих да спомена, че къщите в селото бяха газифицирани! Достъпът до интернет естествено беше осигурен.