14 март 2012 г.

Готови ли сте пловдивчани?

Голяма изненада очаква пловдивчани и гостите на града в близкия месец.
През месец април, предстои откриването на реконструирания Античен стадион на площад "Джумаята".
Повече от три десетилетия, всички ние, особено по-младите сред нас, възприемахме бетонната "дупка" на площада като една даденост. Погледът към Античния стадион беше доста ограничен, а задната част и крепостната стена на античния град на практика бяха затворени.
Мнозина от гостите на града, а и много от живеещите в него, така и не разбраха какво се крие, зад тези бетонни стени, които опасваха празното пространство на това централно място.
Всъщност тук беше разкрит сверният край на Античния стадион, построен тук в началото на ІІ век и оцелял в сравнително добро състояние до днешния ден. Стадионът е бил с дължина 212 метра и е завършвал до днешните стълби на "Каменица". В този южния край стадионът е бил отворен. Под сградите и магазините от двете страни на Главната все още стоят запазени и античните седалки на стадиона.
Площад "Джумаята", едно от най-емблематичните места за града, вече е тотално променено. Открито и достъпно, с добре експонирана археология. Има даже и една ливада, 12 метра дълга и 5-6 широка, зад крепостната стена. Ливада в центъра на Пловдив!
Характерът на града, нашият характер ще премине в едно ново измерение.Готови ли сте пловдивчани?

7 март 2012 г.

Логиката на историческите събития

Ако допреди стотина години е било възможно да бъде обхванат целият написан материал по дадена историческа тема, то днес това е почти невъзможно.
Натрупаната информация е огромна. Трудно е да бъде следена дори от специалистите.
Затова от особена важност при изследване на дадена тема е не само доброто познаване на фактите, но и намирането на правилната логика, според която са се развивали историческите събития.
Откриването на тази вътрешна логика е много важен елемент при всяко едно изследване.
Дълго време тази вътрешна логика убягваше и оставаше скрита за нашите историци. В продължение на десетилетия те се опитваха да "напъхат" фактите в една измислена от тях матрица. Но колкото и да се стараеха, в крайна сметка фактите бързо изпопадаха от тази изкуствено създадена матрица, която не съответстваше на логиката на събитията.
Конкретно за българската история . Хиляди изписани страници и стотици научни трудове ни убеждаваха в многобройното славянско море, заляло Балканите през ранното средновековие, убеждаваха ни в почти масовото унищожение на местното население, убеждаваха ни в малобройния но смел, конен народ, който основал Българското царство и наложил своето име.
Днес повече от когато и да било ние разполагаме с достатъчно количество данни и материали, които ни позволяват да изградим една цялостна представа за българската история и историята на българските земи в древността. А тази представа е такава, че говори преди всичко за наличието на приемственост. Една приемственост която дълго време не беше търсена, беше отричана, и недоглеждана, въпреки наличието на достатъчно доказателства.
Тепърва ще бъде осъзнавана несъстоятелността на представите за тюрко-езичните номади прабългари, или за масовото заселване на славяни в източната половина на Балканите, както и за малобройността на романизираното местно население. Тепърва ще бъде осъзнавана несъстоятелността на рязкото разграничаване и дори противопоставяне на траки, българи, славяни.
Признаваха ни единствено като като наследници на античното културно наследство засвидетелствано по нашите земи, но не и на самото население. А до голяма степен ние сме и преки потомци на това население, живяло и творило по тези земи през времето на Праисторията, Античността и Средновековието. Бих веднага допълнил, с всички положителни и не толкова положителни последствия, които следват от това.
И да продължим по темата. Особеностите на правилното подреждане, на правилното разгадаване вътрешната логика на събитията е такова, че просто отключва езика на фактите и те сами започват да утвърждават съответната хипотеза и да я доказват.
Напоследък мнозина се възползваха и от това, откривайки древното минало на българския народ и наличието на континюитет. Възползваха се от бързото, логично и почти безпроблемно подреждане не фактите в новата правилна матрица. Появиха се и някои злоупотреби, политически и исторически, породени от това че логиката на събитията не просто отключи, тя отприщи огромен поток от наблюдения, заключения и факти, които сами, както казахме, започнаха да утвърждават съответната хипотеза.
Затова трябва да бъдем внимателни и добронамерени, дори когато открием и разполагаме с правилната логика на историческите събития.

4 март 2012 г.

Тодоров ден - Конски Великден

Друг един празник от цикъла на пролетните празници е Тодоровден. Празникът е "подвижен" и се празнува в първата седмица от Великия пост, винаги в събота. Този църковен празник е известен и като Конски Великден, защото на много места в страната се организират надбягвания и състезания с коне. Състезанията са разнообразни и в най-различни категории.
За съжаление голяма част от хората, които все още отглеждат коне в България в наши дни са роми, така че на някои места в страната този традиционно български празник преминава основно с тяхно присъствие и участие.