16 февруари 2012 г.

Кой упражнява властта?

Във всяко едно време, във всяко едно общество, съществуват всякакви обществени прослойки, съществуват всякакви хора.
Може да чуете изказвания като "Едно време хората бяха по-културни" или "Едно време хората бяха по-образовани и по-добри". Но това не е верно. Хората винаги са си едни и същи.
Във всяко общество има, културен елит, има индустриалци, производители, спортисти, работници, земеделци и т.н. Има грамотни и недотам грамотни хора, добре възпитани или недобре възпитани, има хора честни и такива готови винаги да се възползват от обстоятелствата.
Въпросът е един - Чий глас се чува в обществото, кой определя модела за поведение, кой упражнява властта? Дали това са честните и можещите, предприемчивите и коректните? Или интригантите и мързеливите, невежите и агресивните?
В крайна сметка естествените тенденции в развитието на едно общество при нормални условия, са такива, че знаещите, можещите, инициативните и коректните заемат ръководно място в управлението на държавата и обществото.
Голямото престъпление извършено в България след 1989 година беше това, че едни хора дадоха прекалено много пари и власт на бивши и настоящи ченгета, на селско-градски хитреци и трафиканти, на бивши и настоящи спортисти, на хора недоучени и агресивни. Толкова много пари и власт им дадоха, че те нанесоха труднопоправими поражения върху цялото общество. Наложиха своя модел на поведение, чалгизираха и мутризираха, ако използваме тези две понятия, всички слоеве на обществото.
Защото какво е държавата? Държавата не е едно единствено нещо. Тя е сбор от различни структури, при възможност добре работещи и взаимно допълващи се. Държавата, това е политическата класа, това е армията, това е църквата, това е промишлеността и производството, това е научната област, спорта, културата и т.н. Всички тези области през годините извървяваха своя самостоятелен, но и общ път на развитие, защото често беше съпроведен от едни и същи проблеми, от едни и същи събития. И засегнати от един неприятен модел на поведение, налаган в последните 22 години.
Същевременно с процесите споменати по горе, европейското мислене, толерантността и компетентност, също завземат нови територии, и заемат своето естествено място в управлението на различните структури, т.е. в държавата като цяло. В момента, при сегашното управление, наблюдаваме една трагико-комична смесица от европейски ценности и принципи и мутренски похвати и табиети.
Да се надяваме, че това няма да е трайната тенденция, която да се установи в България и няма да продължи повече от 3-4 години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар