27 февруари 2012 г.

Сирни заговезни - кукери в Карлово

С края на зимния сезон наближава и времето за подновяване на земеделска дейност. Светлата част на деня започва да се увеличава чувствително. Белите снегове се стопяват, замръзналата земя се размеква, птичките започват да пеят, а котките да мяукат. Природата се събужда за нов живот.
Това е времето, когато по нашите земи, хората се отърсват от дългата и снежна зима, започват да гонят злите духове, които са завладели околното пространство (околното културно пространство, както учихме по етнология).
С гоненето на злите духове, с началото на новата земеделска година, с началото на пролетта са свързани и всички обичаи изпълнявани от хората с маски - кукери, старци, джамали, песяци, станчинари и т.н., които вероятно датират от прастари времена.
Обичаите са особено интересни и се наблюдават почти във всички области на Южна България.
Кукерите са едновременно и страшни и доброжелателни. В това вероятно се крие и тяхното очарование и въздействие. Страшните маски, високите украсени шапки, атрибутите като дървени саби, геги, пръчки, фуски, камшици и други, предизвикват страх във наблюдаващия, но едновременно с това, красотата на маските, украсата от цветя, и други закачливи елементи, предизвикват усмивки и смях. Всичко това е съпроводено с неизменното подрънкване на звънци, хлопки и чанове, което също звучи едновременно заплашително, но и доброжелателно, напомня за многобройните стада излезли на паша.
Тази година присъствах на един от станалите вече традиционни кукерски фестивали, този в Карлово, който представя обичаи и игри от околните карловски села. Прави впечатление, че въпреки еднаквия обичай, във всяко село съществуват характерни особености, отразени в маските, облеклото, атрибутите, танца, който кукерите изпълняват.
Кукерските игри и обичаи са интересни, вълнуващи и пречистващи. За живия наблюдател те са много повече от един обичай, останал от езическите времена.

20 февруари 2012 г.

Честване на 19 февруари - манастира св. Петка Мулдавска

По традиция запазена от десетилетия, на 19 февруари, стотици хора се отправиха от Асеновград и близката околност, към манастира св. Петка Мулдавска. В този древен манастир, разположен в красива местност, високо над равнината, се намира запазено убежище, в което често е отсядал Васил Левски.
Подходите към манастира са няколко, със средна дължина 4-5 км, а продължителността на похода е между 1.30-2.00 часа. Въпреки пожара отпреди 2 години, манастирският комплекс продължава да е едно прекрасно и свято място.

16 февруари 2012 г.

Кой упражнява властта?

Във всяко едно време, във всяко едно общество, съществуват всякакви обществени прослойки, съществуват всякакви хора.
Може да чуете изказвания като "Едно време хората бяха по-културни" или "Едно време хората бяха по-образовани и по-добри". Но това не е верно. Хората винаги са си едни и същи.
Във всяко общество има, културен елит, има индустриалци, производители, спортисти, работници, земеделци и т.н. Има грамотни и недотам грамотни хора, добре възпитани или недобре възпитани, има хора честни и такива готови винаги да се възползват от обстоятелствата.
Въпросът е един - Чий глас се чува в обществото, кой определя модела за поведение, кой упражнява властта? Дали това са честните и можещите, предприемчивите и коректните? Или интригантите и мързеливите, невежите и агресивните?
В крайна сметка естествените тенденции в развитието на едно общество при нормални условия, са такива, че знаещите, можещите, инициативните и коректните заемат ръководно място в управлението на държавата и обществото.
Голямото престъпление извършено в България след 1989 година беше това, че едни хора дадоха прекалено много пари и власт на бивши и настоящи ченгета, на селско-градски хитреци и трафиканти, на бивши и настоящи спортисти, на хора недоучени и агресивни. Толкова много пари и власт им дадоха, че те нанесоха труднопоправими поражения върху цялото общество. Наложиха своя модел на поведение, чалгизираха и мутризираха, ако използваме тези две понятия, всички слоеве на обществото.
Защото какво е държавата? Държавата не е едно единствено нещо. Тя е сбор от различни структури, при възможност добре работещи и взаимно допълващи се. Държавата, това е политическата класа, това е армията, това е църквата, това е промишлеността и производството, това е научната област, спорта, културата и т.н. Всички тези области през годините извървяваха своя самостоятелен, но и общ път на развитие, защото често беше съпроведен от едни и същи проблеми, от едни и същи събития. И засегнати от един неприятен модел на поведение, налаган в последните 22 години.
Същевременно с процесите споменати по горе, европейското мислене, толерантността и компетентност, също завземат нови територии, и заемат своето естествено място в управлението на различните структури, т.е. в държавата като цяло. В момента, при сегашното управление, наблюдаваме една трагико-комична смесица от европейски ценности и принципи и мутренски похвати и табиети.
Да се надяваме, че това няма да е трайната тенденция, която да се установи в България и няма да продължи повече от 3-4 години.

12 февруари 2012 г.

10 февруари 2012 г.

9 февруари 2012 г.

РВ под снега

Началото на 2012 година ще бъде запомнено с тежката зима, която обхвана България, Балканите и Европа. Снегът който падна в град Пловдив в края на януари и особено този от началото на февруари, е направо рекорден. Или поне толкова дебела снежна покривка се вижда веднъж на 10-15 години. За едни радост и красота, за други бедствие и загуба на средства.

5 февруари 2012 г.

Блогът - на една година

Уважаеми читатели,
Днес е рождения ден на блога „андорей”. Регистрирах блога в края на 2009 и качих няколко теми през следващите месеци, но точно преди една година започнах редовно да водя блога, затова и днес е неговата истинска годишнина. Някъде бях прочел, че първата година при писането на блог е най-критична, така че вече надявам се съм преодолял най-трудното.
Възможностите, които ни предоставя интернет пространството за комуникация и изява са просто невероятни. Имал съм идеи да пиша статии за вестник или списание, но те така и не се реализираха. Не намерих подходящата медия. Блогът също не е съвършения начин за изява и комуникация, но е един много приятен формат. Радвам се че този формат съществува и имам възможност да го използвам, като го намирам доста сполучлив.
Искам да благодаря на всички, които следят блога. Може да кажем че днес, в епохата на комуникационно-информационната революция, времето е много ценно. Дори по-ценно от информацията. Затова аз ценя отделеното време на тези, които четат блога и се старая да пиша оригинални, т.е. съчинени от мен теми, които да бъдат не само интересни, но и съдържателни.
Поздрави на всички!

2 февруари 2012 г.

Поетът – жрец, творец и законодател

Особеното очарование, което носи думата „поет” е познато на всички. Дълбоката страст, възвишеност, или дори съдбовна предопределеност, която носи това название, също може да бъде почувствано от всички. Да, действително, може да кажем че поетът представлява душата на едно общество, но и това не е всичко.
Обаянието, което носи това название извира от дълбините на историята, скрито е дълбоко в нейната древност. Днес трудно може да възстановим истинската роля, която са играли първите поети за развитието на едно общество, на общността, но тя е била огромна. Древният поетът е бил всичко - и певец, и творец, и жрец, и законодател.
Етимологичните речници се опитват да ни обяснят, че думата поет е гръцка и произхожда от глагола „пойео”, със значение „правя, творя, осъществявам, въздигам”, което определя поета като творец и създател. Че поетът е творец и създател, и то в една висша духовна сфера, е вярно. Възможно е също това да е правилната етимология на думата. Но логиката сочи, че думата „поет” е трако-пелазгийска, т.е. българо-славянска, и произхожда от глагола „пея”. Или както бихме казали на руски „он поет” – „той пее”. Само едно ударение разлика. Първите поети действително са били и певци. До ден днешен поезия и песен са тясно свързани. Но дори и древните поети да не са били певци, особената ритмика на всяко поетично слово, неговата песенност, сама по себе си е свързвала поезията с песента.
В древните времена, чрез римите, чрез стиховете и поемите се е съхранявала родовата памет. Певците подреждали в мерена реч легенди, предания, случки от живота на общността, събития, за да се помнят те по лесно от следващите поколение и да се предават по-лесно нататък. Чрез римите била съхранявана не само родовата памет. Чрез нея се предавали и първите закони, нравствените ценности, върху които се крепяло развитието едно общество, представата за това кое е доблестно и справедливо, кое е лошо и бива наказано. Затова и поетът се превъщал в законотворец. При отсъствието на писано право и законодателство, неговите стихове играели ролята на канон, определяли нравствените норми в древното общество.
И разбира се общуването на поета с божественото, с отвъдното, откъдето той черпил своята мъдрост, страст и вдъхновение, доближават него и до ролята на жреца – посредника между хората и боговете.
Погледнато в по-практичен план, поетът представлявал и живата връзка между представителите на една общност, на един зараждащ се народ. И дори когато не бил законодател в областта на правото, той със сигурност е бил законодател в областта на живия, народен език. И това е втората му голяма роля. Отделните групи от общността, обособени най-често на географски принцип, разделени от реки, планини или морета, развивали своя собствена специфична реч. Поезията била тази, която обединявала различните групи, представители на една по-голяма етническа общност. Чрез своите песни, поетът задавал правилата на народната реч, т.е. определял граматиката, посочвал различните синонимни думи и приравнявал тяхното значение. Чрез песните хората учили езика, овладявали неговата богата лексика и правила. Дори и днес, един от най-лесните начини за научаването на чужд език е именно чрез песните.
По този начин, поетите и поезията са играли огромна роля в живота на човечеството, от праисторическите времена, може би чак до началото на 20век. Днес призванието на поета е загубило част от първостепенното си предназначение. Но поради всички разгледани по-горе причини и до днес представата и идеята за древния „Поет” е запазило голяма част от силата си.