15 януари 2012 г.

Станимака е чуден град

Бях ученик в гимназията и бях отишъл в Коматево за събота и неделя. Решавах кръстословица и попаднах на въпроса „Старото име на Асеновград”. А сега де? Попитах баба ми, без да се надявам да получа правилен отговор, но за моя изненада тя отвърна „Станимъка”. Брех, за пръв път чувах това име. Какво странно име, и каква е тази мъка?
Асеновград се намира на сравнително близко разстояние от Пловдив по посока към Родопите. Това е най-близкият голям град до нашия и би могъл да бъде нещо като по-малък брат на Пловдив, мислех си аз като малък. Но усещах че има нещо, което не отговаря напълно на моите идеалистични представи за братството между градовете.
Въпреки близкото разстояние между Пловдив и Асеновград, двата града запазват през времето своя доста самостоятелен облик и характер. Всъщност, може да се каже, че двата града спокойно биха могли да се намират на разстояние не 20, а сто и двадесет километра един от друг. Толкова голяма е разликата между тях понякога.
Въпреки че съм минавал десетки пъти, повечето транзит, през Асеновград, и въпреки че с времето научих доста неща за града и неговата история, признавам си, че и до ден днешен той си остава за мен до голяма степен неизследван.
Като студент, разбрах че името Станимака идва от древното название на крепостта – Стенимахос. По Средновековна археология обаче изучавахме единствено основания през 11 век Бачковски манастир и костницата, запазена от онова време, разбира се и Асеновата крепост, а историята на самият град оставаше малко извън това.
От малък знам за големият брой църкви, около 40, които се намират в града, а и не е трудно да бъдат забелязани. Знаех и за многобройното гръцко население, чиято голяма колония е живяла в града до началото на 20 век.
Мисля че доста интересни факти за града научих от книжката на Никола Боев за Белинташ, случайно попаднала у мен. Например за кмета, който заварили рицарите от четвъртия кръстоносен поход и който пиел много вино; за траките и дионисиевите празници, отново свързани с виното и различни буйства, които авторът на книгата вижда живи и през двадесети век; за това че пътят между Пловдив и Асеновград е минавал от незапомнени времена през Марково и оттам по родопската яка, а не през равнината, както е сега. Това е било така, защото равнината между двата града е била мочурлива и често заливана при поройни дъждове и следователно трудно проходима. Така че в продължение на столетия действително разстоянието между градовете Пловдив и Асеновград е било по-голямо отколкото е днес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар