30 януари 2012 г.

Второ писмо от Индия

30.01.2009
Арамбол

Здравейте отново!

Изпращам спалния чувал, който ми свърши много голяма работа, направо ме спаси от нощния студ докато обикалях Северна Индия. Сега обаче имам много багаж и купих и някои книги и сувенири, а и зимните дрехи не са вече на мен, а трябва също да ги нося в раницата.
Иначе аз съм вече на морето, доста рязка смяна в рамките на 2-3 седмици. Тук малко по-трудно ставам сутрин, сигурно защото е по-топло и по-задушно. Плажът е приятен и водата също, но и тук индийците са навсякъде и само ти предлагат това или онова и те дърпат и те канят да влезеш в някой магазин. По-досадни са и от арабите в това отношение.
Тук има много backpacker-и, такива като мен и много руснаци, но засега не съм установил някакви специални контакти. Срещнах може би 2-3 по интересни хора, за цялото време откакто съм тука, но не повече от това. Да намериш интелигентни хора, явно е трудно, където и да си по света.
Важното е че това, за което дойдох в Индия е свършено и задачите са изпълнени. Започнах вече да пиша книгата, а в България само ще я дооформя като текст и съдържание. Тя ще е художествено-документална, а не само научно-документ. Съдържанието ще е голяма изненада за всички : )
Това е засега. Поздрави на съседи, роднини и на приятели!



P.S. Арамбол е най на север в Гоа, но е нещо като нашия Ахтопол, който е най на юг. Е има повече палми и кокосови орехи, но и повече индийци, което е най-неприятното.

30.І.09
Гоа, Арамбол

24 януари 2012 г.

Кали Юга и Ерата на Водолея

В митологиите на всички древни народи съществуват предания за "златни", "сребърни", "железни" и други епохи. Едни от тях - златните - са изпълнени с благоденствие, мир, щастие и просперитет. Други - железните (тъмните) - са подвластни на страданието, войната, страха, неравноправието.
Според ведическата митология на древна Индия, четири епохи се редуват една след друга и образуват един цикъл - сатя юга, двапара юга, третя юга и кали юга. Епохите са наредени от златна към желязна. Последната епоха е четири пъти по-кратка от първата, защото се предполага че времето при нея тече по-бързо.
Последната от цикъла - Кали Юга - е Тъмната или Желязната епоха. Най-общо казано тази епоха се характеризира с упадък на нравите, материализъм, лошо управление, разгръщане на страстите и пороците. Нейната продължителност е доста обезкуражителна, защото според митологията тя е около 430 хиляди години. Тук трябва да имаме предвид склонността на индийците към нареждането на много нули след единицата. Така че най-вероятната продължителност на епохата е около 3-4 хил. години. А и светлата (златната) епоха, която ще настъпи след нея, ще бъде така или иначе четири пъти по-дълга, както вече споменахме. Тя ще започне с появата на белия конник - Калки - който ще се пребори със злото и неправдата и ще възстанови истинския закон.
Началото на тази Светла епоха, най-вероятно е тъждествено с една друга дългочаквана епоха. Това е известната, според зодиакалното летоброене, Ера на Водолея. Едно от малкото сигурни неща за Ерата на Водолея е, че ще настъпи след края на Ерата на Рибите. Нейната продължителност и начало обаче също са предмет на дискусия и различни изчисления. Според някои Ерата на Водолея вече е започнала. Други поставят нейното начало в по-близко или по-далечно бъдеще.



19 януари 2012 г.

Нещо американско - Джорджия ОКийфи

Другият американски художник, творил през 20ти век, който ми направи впечатление беше Джорджия ОКийфи (1887-1986). Родена, работила и починала в САЩ, също както Норман Рокуел. Тя също прилага някои фотографски концепции в творбите си. Нейният поглед върху света обаче, особената чувствителност и сантимент, които влага в картините си, ни карат да потърсим и ние скритото очарование в заобикалящата ни (в случая американска) действителност. Бях впечатлен от картината й Манхатан, една от първите, който видях отново във музея на американското изкуство Смитсониан във Вашингтон.



Манхатан (1932 г.)

18 януари 2012 г.

Нещо американско - Норман Рокуел

Може би българската и европейската представа е, че САЩ нямат достатъчно дълга културна традиция и съществени постижения в областта на изкуствата, но музеи със сигурност имат. В американските градове могат да бъдат видяни всякакъв вид музеи и всякакъв вид изложения - пълни с чуждестранни и американски произведения на изкуството, и с всичко останало, съчетано по един невероятен понякога за европееца начин.
Сред всичко видяно, в областта на изобразителното изкуство, създадено от американски автори, две имена творили през 20 век ми направиха особено впечатление.
Първото от тях беше на Норман Рокуел (1894-1978). Неговите произведения наистина се открояваха с особена изразителност и характер, един спокойно може да кажем американски характер. Този автор е почти непознат в България, а и начина по който е създавал картините си, чрез използване на живи модели, е оспорван като изцяло творчески и художествен. Признавам си, че и аз останах малко разочарован, когато разбрах модула, по който той е създал най-известните си картини. За мен също те загубиха част от неимоверната си изразителност, но въпреки това картините му си остават доста впечатляващи, заредени с емоция и както казах с един типично американски дух. Двамата най-големи почитатели и колекционери на картините на Норман Рокуел са съответно Джордж Лукас и Стивън Спийлбърг . Което е показателно само по себе си. Изложбата, която разгледах във Смитсониан Американ Арт Мюзиъм във Вашингтон , беше съставена от колекциите на двамата световноизвестни режисьори.




Свобода на словото (1942 г.)

15 януари 2012 г.

Станимака е чуден град

Бях ученик в гимназията и бях отишъл в Коматево за събота и неделя. Решавах кръстословица и попаднах на въпроса „Старото име на Асеновград”. А сега де? Попитах баба ми, без да се надявам да получа правилен отговор, но за моя изненада тя отвърна „Станимъка”. Брех, за пръв път чувах това име. Какво странно име, и каква е тази мъка?
Асеновград се намира на сравнително близко разстояние от Пловдив по посока към Родопите. Това е най-близкият голям град до нашия и би могъл да бъде нещо като по-малък брат на Пловдив, мислех си аз като малък. Но усещах че има нещо, което не отговаря напълно на моите идеалистични представи за братството между градовете.
Въпреки близкото разстояние между Пловдив и Асеновград, двата града запазват през времето своя доста самостоятелен облик и характер. Всъщност, може да се каже, че двата града спокойно биха могли да се намират на разстояние не 20, а сто и двадесет километра един от друг. Толкова голяма е разликата между тях понякога.
Въпреки че съм минавал десетки пъти, повечето транзит, през Асеновград, и въпреки че с времето научих доста неща за града и неговата история, признавам си, че и до ден днешен той си остава за мен до голяма степен неизследван.
Като студент, разбрах че името Станимака идва от древното название на крепостта – Стенимахос. По Средновековна археология обаче изучавахме единствено основания през 11 век Бачковски манастир и костницата, запазена от онова време, разбира се и Асеновата крепост, а историята на самият град оставаше малко извън това.
От малък знам за големият брой църкви, около 40, които се намират в града, а и не е трудно да бъдат забелязани. Знаех и за многобройното гръцко население, чиято голяма колония е живяла в града до началото на 20 век.
Мисля че доста интересни факти за града научих от книжката на Никола Боев за Белинташ, случайно попаднала у мен. Например за кмета, който заварили рицарите от четвъртия кръстоносен поход и който пиел много вино; за траките и дионисиевите празници, отново свързани с виното и различни буйства, които авторът на книгата вижда живи и през двадесети век; за това че пътят между Пловдив и Асеновград е минавал от незапомнени времена през Марково и оттам по родопската яка, а не през равнината, както е сега. Това е било така, защото равнината между двата града е била мочурлива и често заливана при поройни дъждове и следователно трудно проходима. Така че в продължение на столетия действително разстоянието между градовете Пловдив и Асеновград е било по-голямо отколкото е днес.

10 януари 2012 г.

Писмо от Индия

10.01.2009 година

Здравейте нашите!

Поздрави от Сарнат. Той се намира на 10-12 км. северно от град Варанаси и е едно спокойно и по-свято място, като Бодхгая. Тук Буда е произнесъл първата си проповед пред петима монаси.
Сега тук има много будистки манастири, както в Бодхгая, има една висока ступа и археологически разкопки на древни манастирски комплекси. В един от храмовете в 6 ч. всяка вечер четат (по-точно пеят) първата реч на Буда в оригинал (около 30-40 мин.) и аз вече 3 пъти ходя да я слушам.
Иначе навън, наоколо си е все същата индийска действителност - много народ, колелета, рикши и моторикши, разбити и окъсани сергии, крави, кози и биволи, мръсотия и отходни води. Просто така е навсякъде в Индия и аз лично не мога да свикна напълно с него. Всички тези индийски красоти и чудеса и интересни неща, за които сме чували, просто се обезсмислят от заобикалящата ги цигания, и губят много от стойността си.
Малко са тук хората, които те заприказват с друга цел освен да измъкнат от теб пари. Просто са уникални в това отношение. И това е друг основен проблем тук.
Разбира се всичко това не е толкова страшно и се свиква с него, но аз лично не бих препоръчал Индия на никой, след като се върна в България.
Изпращам ви четири шала, купени от братята тибетци, които сега покрай будистките празненства и пуджи (приношения и молитви) тук са мнозинство, сигурно около 10 хиляди човека.
Още един месец ще обикалям и после последните 2 седмици ще ги изкарам пак в Бодхгая, защото там намерих хубава библиотека с много литература по интересуващите ме въпроси, най-вече живота на Буда. Макар че в България едва ли има вече някой, който да знае повече от мен по този въпрос. Но колкото повече информация и впечатления толкова по-добре. Затова и стоя тук все още.
Поздрави на всички!

10.1.09 Андрей
Сарнат


6 януари 2012 г.

Светилището на нимфите през зимата

Близо до димитровградското село Каснаково се намира едно от най-добре запазените светилища в България. То е известно като светилището на нимфите и Афродита. Изворите с лековита вода, които се намират на това място и вероятно са били почитани още от дълбока древност, са били каптирани, по един художествено-естетически начин през 2-3 век от новата ера.
Разположено на невисок хълм, сред широка площадка, от която се разкрива красива панорамна гледка към околните поля и склоновете на планината, светилището включва освен изворите и комплекс от няколко сгради и помещения. Най-впечатляваща е централната част, която представлява правилна полуокръжност с два симетрични плитки кладенеца, изградени от тухли и камъни разположени в двата края на каменната дъга, и един разположен в средата на полуокръжността, надграден с арка от варовиков камък. На места се наблюдава открит каменен улей, който върви покрай подпорната стена. При проучването на светилището е установено че система от глинени тръби под земята свързва трите извора и поддържа еднакво нивото на водата в тях.
Запазен е и надпис с гръцки букви, който днес трудно може да бъде прочетен.




Официален сайт на светилището - http://nymphs.dimitrovgrad-info.bg/

1 януари 2012 г.

Васильовден

Успешна нова година на всички!
Весито, която днес има имен ден, ви поздравява : )