Съжалявам за голямото прекъсване, но както предположих и през септември лятото продължи с пълна сила и не ми остана достатъчно време за писане на теми в блога.
По принцип избягвам да пиша статии на политически или социални теми, но в случая ще направя изключение, защото събитията в пловдивското с. Катуница просто не могат да бъдат пропуснати.
Два смъртни случая, три запалени къщи, 200-300 размирни граждани и десет пъти повече мирно протестиращи. Като цяло сякаш не е много. Свикнали сме и на по-мащабни конфликти и трагедии. Но защо тогава, изведнъж изчезнаха всякакви останали новини и то в продължение на два дена? Къде изчезнаха новините, които слушаме всяка вечер в продължение на 45 минути по бтв и БНТ, и каква всъщност е тяхната стойност, щом един криминален случай и едно подобно напрежение в пловдивско село успяха да ги изместят тотално и безкомпромисно?
В продължение на 48 часа, 90 процента от новините в двата национални ефира, а и във останалите медии, бяха изпълнени с информация от случващото се в село Катуница. За пръв път от доста време българските журналисти изглеждаха доста безпомощни и объркани, докато коментираха случващото се в селото. По същият начин изглеждаха и българските политици.
Случая в Катуница откри, за един ден и една нощ, проблеми премълчавани и пренебрегвани в продължение на 20 години. Стана безпощадно ясно до каква степен е потиснат и изнервен българският народ, и до каква степен "новините" и информацията, която ни се поднася всекидневно няма никакво отношение към реалните проблеми на хората и тяхния начин на живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар