20 май 2011 г.

За романтиката

Преди да продължим по темата за пробуждането, за нирваната, за чистото съзнание, да се върнем малко назад и да поговорим за романтиката.
Тази седмица за пореден път си припомних, че обхванати от работата и от делника, все по-рядко успяваме да погледнем на живота от неговата романтична страна. А такава все още съществува, макар да сме забравили за нея и все по-трудно да я забелязваме.
Причина за това може да бъде отъпканото русло на ежедневието, и навикът, който ни пречи да отправим поглед настрани, да погледнем живота от по различен ъгъл, да се спрем за момент, да видим света чрез очите на някои приятел.
Друга основна причина за това все по-трудно да забелязваме приятното и романтичното, може да бъде прекалено забързания ритъм на нашия живот. Съвременният начин на живот ни предлага все повече блага, все повече възможности и начини на забавление, но същевременно с това той ни вкарва и в един забързан цикъл на прекалена консумация, на прекалено потребление, което ни пречи да оценим реално постигнатото, пречи ни да оценим реалната стойност на това, което вече притежаваме. Струва ми се че това явление е проблем, пред който се изправя целия цивилизован свят. И както писах веднъж вече, ускорението става все по-голямо и по-голямо, а оттам и все по-трудно управляемо.
Спомням си времето, когато броят на колите, на леките автомобили, в Пловдив беше значително по-малък. Движението беше доста по-спокойно и шумът от него не толкова натрапчив. Движението, на хора и автомобили, в събота и в неделя буквално спираше и поради тези причина двата почивни дена изглеждаха дълги и дори протяжни. Да, дори прекалено протяжни понякога.
Сега вече консуматорското общество ни принуждава да работим и в събота. Спокойна остана само неделята. А един спокоен ден на седем такива, изглежда не е напълно достатъчен.
Ето навън е пролет. Белите сливови и черешови цветчета, тъмнолилавия рожков, вече прецъфтяха. Люляците, майския сняг и ароматният орлов нокът - също. Кестените и акациите цъфтят в момента. Скоро ще усетим и аромата на липите. Имаме ли време да им се порадваме в забързаното ни ежедневие?
Поради тази причина, поздравявам всички със следващата песен. От времето когато романтиката беше все още осезателна... Предполагам за всички родени преди 1980, тази песен носи много приятни и романтични спомени. А и все още сме в месеца на руската песен...



И така, не забравяйте да излезете сред природата през дългите четири почивни дни, които наближават.

Няма коментари:

Публикуване на коментар