17 май 2011 г.

Първа проповед - Буда

С т.нар Първа проповед на Буда, в парка Исипатана, започва неговата проповедническа дейност, продължила близо 45 години. Това се случило преди около 2540 години в днешна Северна Индия и вероятно по това време на годината, през месец май. Разбира се климатът в Северна Индия е по-различен от европейския и по това време на годината там е значително по-топло.
Всички будистки текстове, които са достигнали до нас, преди да бъдат записани на книга, са се пеели и предавали по устен път. Повечето от тях се пеят и до днес, особено по важните, като Първата проповед, известна още като Завъртане колелото на закона (на Дхармата).
Изпълнението на тайландските (предполагам) монаси, което качих тук, може и да звучи малко необичайно за европееца, затова давам и текста на сутрата по надолу. Преведен от английски, с известни художествени подобрения от моя страна, и с известни съкращения във втората част, където изобилства от много повторения.





Така съм чул:
Веднъж Блаженият (Буда) бил отседнал край Бенарес, в Исипатана - паркът на сърните. Там той се обърна към петимата негови сподвижници със следните думи:
- Тези две крайности, монаси, трябва да бъдат избягвани от този, който се е отрекъл от света, в търсене на праведния живот. Кои са тези две крайности?
Едната е живот, отдаден на удоволствието, посветен на удоволствието и похотта, което е унизително, сладострастно, примитивно, безчестно и безполезно.
А другата е живот, отдаден на самоизтезанието, което е болезнено, безчестно и безполезно.
Като избягваше тези две крайности, Татхагата (Буда) постигна знанието за Средния път, който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствие, знание, върховно просветление, нирвана.
Кой е този Среден път, монаси, знанието за който беше постигнато от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствие, знание, върховно просветление, нирвана?
Това е Благородният осемстепенен път, който е не друго, а - правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение. Това, бхикшу (монаси), е Средният път, знанието за който беше придобито от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който довежда до спокойствие, знание, съвършено просветление, нирвана.
Този свят, монаси, е паднал жертва на мъката, тъгата и страданието. И това, монаси, е истината за страданието: раждането е страдание, остаряването е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание; съединяването с онова, което мразим е страдание; разделянето с това, което обичаме е страдание. Накратко казано - петте съставни елемента на привързване пораждат страдание.
Втората истина, монаси, се отнася до възникването на страданието. И действително, то възниква от онзи страстен копнеж , който предизвиква следващо прераждане, който е съпроводен от наслада и страст, и търси удоволствие, сега тук, после там. А това означава, както страстен копнеж към чувствена наслада и към вечно съществуване, така и страстен копнеж към пълно унищожение и несъществуване.
Страданието може да бъде прекратено и това, монаси, е третата благородна истина, отнасяща се до прекратяване на страданието. И действително, това е възможно чрез пълното прекратяване на желанието, на страстния копнеж, така че да не остане никаква жажда, никаква страст – оставянето настрана, отказването от, освобождаването от, отхвърлянето на всякакво желание.
Има път, който води към прекратяване на страданието и това, монаси, е четвъртата благородна истина, отнасяща се до пътя, който води към прекратяване на страданието. И действително, това е Благородният осемстепенен път, а именно правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение.
Тези са Благородните истини за страданието – ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
Тези истини за страданието трябва да бъдат напълно разбрани – така, монаси, по отношение на нещата нечувани преди, в мен възникна прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
Тези истини за страданието са напълно разбрани – ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
И докато, монаси, моето знание, за тези четири Благородни истини, така, както са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, не беше изцяло пречистено по този начин, аз не твърдях, че съм придобил ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци, божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.
Но когато знанието ми, за тези четири Благородни истини, така като са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, беше изцяло пречистено по този начин, аз заявих, че съм постигнал ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци и божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.
Знание и прозрение възникнаха в мен: „Непоклатимо е освобождението на моята мисъл; това е последното ми раждане; за мен няма да има повече ново съществуване”.
Това бяха думите на Блажения. Петимата монаси бяха изпълнени с възхищение от неговото слово. И когато всичко вече беше казано, почитаемият Конданя постигна изчистеното, неопетнено знание за Дхармата и той рече:
- Всичко, което е предмет на възникване, е също и предмет на прекратяване.
И когато колелото на Закона беше приведено в движение от Блажения, божествата земни е небесни, едно след друго и заедно, изразиха също своята радост. В глух тътен земята се разтресе.
Блаженият се обърна към петимата бхикшу и произнесе:
- Конданя разбра. Конданя наистина разбра.
Така най-старият от петимата бхикшу стана първият, който показа, че е разбрал. И почитаемият Конданя, наречен в тази чест Анята, който беше видял Дхармата, който беше овладял Дхармата, който беше разбрал Дхармата и проникнал в нея, преодолял несигурността, разпръснал всички съмнения, придобил пълно знание, не зависещ от никой друг по отношение знанието за Доктрината, така се обърна към Учителя:
- Господарю, нека да стана последовател, под ръководството на Блажения! Нека да получа ръкополагане!
Съвършеният отвърна:
- Ела, бхикшу! Добре преподадена е Дхармата. Води свят живот, в полза на пълното прекратяване на страданието.

6 коментара:

  1. Добре преведен и адаптиран текст.Автентичен, от палийския канон.Дхарма е представена ясно и просто, като житейски съвети, не като философско-религиозна доктрина.Целта на хинаяна-малката колесница, е постигане състояние на Архат и индивидуално освобождение от страданието и колелото на преражданията в самсара.В тибетския будизъм-махаяна-голямата колесница, целта е постигане на състояние на бодхисатва, състрадание и стремеж към освобождение на всички чувстващи същества от страданията и преражданията.В контекста на европейската и американската антропоцентрична хуманистична културно-религиозна традиция,която издига живота като основна ценност, този стремеж към освобождение от самия живот изглежда абсурдно, но може би това е само на пръв поглед.Интересен е паралелът между страданието и състраданието в будизма и християнството.Ако имаш възможност, продължи публикациите по тази тема.

    ОтговорИзтриване
  2. Бог наказва човека,
    който без сам да знае пътя
    към Царството Небесно,
    го сочи на другите.
    Един персийски дервиш

    ОтговорИзтриване
  3. Има само един правилен път и той е ортодоксалният, независимо дали говорим за християнство, будизъм или ислям. Всичко други пътеки са малко или повече отклонения от този път.


    Андрей К.

    ОтговорИзтриване
  4. Май не сте ме рарбрали г-н Киряков, Аз не знам пътя и затова не го соча на другите.
    Мойте поздравления за неконформисткото разсъждение:), и че сте открили единственият правилен път към Бога заключен в ортодоксалното следване на три религии и обявявате всички други пътища и пътеки по които милиони хора по света търсят Бог за отклонение от правия път.
    "Ако само знаеше, че величието и съвършенството на Просветлените, идващи от време на време в този свят, се е заключавало в тяхното учене като ученици, а не в учителстването! "
    С Уважение,
    .....

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря за цитатите, които намирам за много точни и правилни. Аз съм православен християнин, по вяра и кръщение. Мисля че интересът ми към източната философия и будизма, в частност, не пречи на християнската вяра, нито пък и вреди. Дано да съм прав и да не извършвам неволен грях...
    А за пътищата, по които всеки търси Бога не мога да съдя, а и не мога да ги отрека изцяло.


    Андрей К.

    ОтговорИзтриване
  6. Според мен, :) не е възможно да извършваш грях, дори неволен:) Прочети по надолу, радвам се, че цитатите и харесват.
    От край време хората воюват заради принципи. Заявяват, че твърдо стоят зад едни или други принципи и че тези принципи ги правят по-добри от други хора, който се придържат към други норми.
    Целта на всяка школа е една и съща, променят се само методите за нейното достигане. Висша цел си остава постигането на онова съвършенство, на което е учил Исус Христос и за което в Библията е казано: "...бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец"

    ОтговорИзтриване