9 май - Денят на победата

Понеже в предишната тема говорихме за империи и прочее, днешният празник ни дава добър повод да продължим по-нататък.
Съветската империя не можа да просъществува повече от 70 години и рухна, според едни неочаквано, според други напълно закономерно. Русия днес е приемник на тази съветска империя. Доколко се справя успешно с тази задача, това е друг въпрос.
Когато говорим за империи, приемаме по презюмция, че говорим за една военна и политическа организация, за една държавна машина с изявени лидери и водачи и една многобройна, но анонимна човешка маса, която изпълнява работата и задачите.
В Америка това не е точно така. Масата се състои от конкретно назовани хора. В САЩ се отделя специално внимание на индивида, на конкретния човек, компания, име. Това е една особеност на англо-саксонския държавен модел, който е до голяма степен наследен и от САЩ.
В Русия, и преди това СССР, групата все още си е група. Отделните личности остават на заден план, изместени от общата представа за групата. Само че за сметка на това, Русия успява да запази едно, бих казал славянска отношение, към отделния човек, към отделния индивид. Има нещо действително твърде човешко, твърде лично и вълнуващо в тази представа и отношение към човека. То ясно личи и от следващата песен, посветена на днешния ден.
Давам текста на песента, на руски, който има желание да си го преведе сам (макар че не е лесен за превод). Аз само искам да обърна внимание на отделни елементи в текста като "праздник с сединою на висках", т.е. празник на младите войни с прошарени вече коси, след тежките изпитания по време на войната.
И още "босиком бы пробежаться по росе". Това действително е твърде трогателно и в противоречие с всичките ни представи за сурови войни, за безмилостни армии, за легиони и легионери, минали, бъдещи и настоящи.
И изобщо целият текст на песента е трогателен и правдив. Затова е харесван и слушан и до днес.


День Победы, как он был от нас далёк,
Как в костре потухшем таял уголёк.
Были версты, обгорелые, в пыли, -
Этот день мы приближали как могли.

Припев:
Этот День Победы
Порохом пропах,
Это праздник
С сединою на висках.
Это радость
Со слезами на глазах.
День Победы! [х3]

Дни и ночи у мартеновских печей
Не смыкала наша Родина очей.
Дни и ночи битву трудную вели -
Этот день мы приближали как могли.

Припев.

Здравствуй, мама, возвратились мы не все...
Босиком бы пробежаться по росе!
Пол-Европы прошагали, пол-Земли, -
Этот день мы приближали как могли.

Припев.
(1975 г.)