Любов и омраза

Тук на Балканите, емоциите, личните чувства и терзания са били винаги в повече. Емоциите на Балканите са силни, не търпят неутралното средно положение, не търпят критиката на здравия разум, не търпят практичността. Спокойните, практични западноевропейци никога не са ни разбирали напълно,и винаги са ни се чудили на акъла, стане ли въпрос за тези неща. Ние трябва или силно да любим или силно да мразим. Или както казва поета - "като брата си (Хр. Ботев) ще станат - силно да любят и мразят". Да, така е при нас.
Когато преди две години обяснявах на един французин, какво е представлявала Османската империя, колко дълго ни е владяла, и защо българите мразим турците, той ме гледаше учудено и нищо не разбираше. Аз обяснявах как Османската империя, освен Югоизточна Европа е обхващала и Мала Азия, Сирия, Йордания, Египет, а той само възкликна - "Oh, a big empire - a lot of commerce!" Тук аз бях изненадан от неговия коментар, но като че ли в това просто изречение се съдържа цялата истина за практичния Запад и емоционалния Ориент. За западняка голямата държава, голямата империя е просто възможност за развитие на една голяма и мащабна търговия, добра база за натрупване на капитал и достигане на благополучие.
Практичните западняци знаят добре - излишните емоции изтощават човека. Насочват енергията му не винаги в правилната посока. Може би и ние го знаем, но не може да се разделим с тази първичност на нашата балканска природа.
Но да оставим историята настрана и да погледнем към това, което става днес в България. Емоциите тук като че ли все още взимат превес над практичността. И това, както се вижда, не е от особена полза на никого. Не искам да обвинявам кого и да било, но за това силно да любиш и мразиш и за това трайно да изграждаш и създаваш нещо, се изисква различен вид нагласа. Нагласа, която все още не сме постигнали. Вероятно защото така повече ни харесва - да живеем живота си като в латино сериал. Колко по интересно е от един скучен немски сериал например...
Само че докато продължаваме на отдаваме предимство на емоциите, тротоарите в градовете ни ще бъдат все така разбити, дупките по уличното платно все така многобройни... Чак когато здравият разум започне да надделява, ще се повиши и качеството на нашия жизнен стандарт.