28 април 2011 г.

Комуникационна революция

Иска ми се да продължа още малко темата за трите революции и най-вече да поразсъждаваме върху последната от тях.
„Революция е онова нещо, което пречи на еволюцията”, беше казал някой, преди време. И действително, пътят на естественото развитие на човешкия род се нарича еволюция. Доказано е многократно от историята, че революциите носят много повече вреда на обществото и на отделния индивид, отколкото полза.
Както отбелязах в темата за трите революции в развитието на човечеството, в момента преминаваме през третата голяма такава, която може би най-правилно е да наричаме комуникационно-информационна. Всъщност, подобни всеобхващащи определения, са все пак условни и не толкова ясно разположени хронологически. По света съществуват и държави, най-вече в т.нар. трети свят, където дори и индустриалната революция все още не е напълно завършена, а ето че без да чака идва и новата вълна на интензивни промени.
Но да продължим нататък. Дори и през 80те години, ние, все още младите днес българи, израснали в една европейска държава, в нашето детство, нямахме и представа, какво ни очаква в близките десетилетия. Докато си играехме лятото на село на стражари и апаши, на криеница или на война, докато ритахме топка, стреляхме с прашки и скобарки или седяхме по пейките и поляните и си говорехме, просто не сме си и представяли, че след двадесет години компютър ще има във всеки дом, че ще можеш да застанеш на центъра на селския площад и да говориш с някой, който се разхожда из улиците на Лондонското сити, или се катери по тясна пътека в Андите или си почива на плажа на остров в Индийския океан. Не сме си и представяли, че ще можеш да слушаш и гледаш хиляди и хиляди неща в реално време, ще може да пишеш лично на приятели, на познати и на непознати, на известни и неизвестни хора и да получаваш отговор от тях само в рамките на минути. Не че сме били неподготвени за всичко това, не че сме били положително или отрицателно настроени към него, но просто не сме имали и представа за това, което предстои.
Но само за десетилетие или две, нашият, а и не само нашият, хомогенен и сравнително изолиран свят, стана част от глобалното световно пространство. Земята, обхваната от глобалната информационна мрежа, от сателити и клетъчни телефони, от оптични и всякакви други кабели, заприлича на един гигантски жив организъм, със свой собствен вътрешен живот.
Без съмнение ползата от всичко това, от свободното общуване, от лесната и достъпна комуникация, е лесно определима и видима за всички.
На първо място да поставим икономическита изгода. Бързите и лесни комуникации помагат за развитието на бизнеса. Просто неизчислими и неизмерими са часовете и дните, в извършването на която и да е дейност, „спестени” благодарение на комуникациите. Неизчислими са и финансовите ползи „спестени” от прелитането на информация, на папки и материали, за броени секунди през държави и океани. Глобално погледнато вероятно говорим за билиони и трилиони долари. И най-сетне, още по трудно изчислимата обмяна на идеи, опит, информация по различни въпроси, която когато и да е, е било винаги трудно да бъде изчислена, а сега в интернет епохата пък още по-малко.
Трябва да добавим, че революцията в комуникациите, върви заедно с едно неимоверно развитие на транспортните комуникационни системи. Строителството на нови пътища и магистрали, подобряване и разширяването на старите, свободни зони на предвижване, все повече и повече автомобили, влакове и самолети. Като последствие - неимоверен пътнически поток, кратки работни визити или екскурзионни почивки в рамките на един или два дена, на разстояния отдалечени на хиляди километри едно то друго, и други подобни действия и дейности, които е трудно да бъдат квалифицирани.
И така, комуникационно-информационната революция съчетана с транспортните достижения на човечеството, доведе до едно невероятно ускорение на темпа на човешкия живот. Неща, които преди се вършеха по-бавно, добиваха се по-бавно, произвеждаха се по-бавно, сега се произвеждат значително по-бързо. Колелото на човешкия прогрес се завъртя с такава сила, че има опасност направо да бъдем изхвърлени от неговата орбита. И тук стигаме до първата голяма опасност в епохата на комуникационно-информационната революция, а именно невероятното ускорение до което тя доведе хода на цивилизацията и на човешкия живот.
Втората голяма опасност се крие в качеството и количеството на информацията, на която е подложен или по-точно казано, с която е заливан съвременният човек. Тепърва някои хора започват да говорят за т.нар. информационна хигиена или хигиена на информацията, която най-общо казано означава спазването на определени правила при излъчването на информация от страна на разпространителите и приемането й от страна на потребителите. Спазването на тази хигиена е нещо индивидуално, но е много изкушаващо да четеш клюки от цял свят, да гледаш катаклизми, бедствия и катастрофи от цял свят, да гледаш животни и хора, които се правят на животни, във всяка една точка на света.
Третият голям риск е свързан с начина по който изразходваме „спестеното” благодарение на лаптопи, айфони, блякбери, мобилни телефони и т.н. време. И действително, немалка част от това „спестено” време бива погълнато пак от същите информационно-комуникационни джаджи, в търсене на интересни сайтове, във връзки с приятели и непознати, с четене на различна, не особено потребна информация, и други неща, за които бях говорил накратко в темата за бързия път към удоволствието.
И понеже настоящата тема започна да прилича на първата проповед на Буда в парка Исипатана, спирам дотук, а по-нататък пак ще се спра на някои близки до темата въпроси.

21 април 2011 г.

Корфу

Бат Андрея и бат Сашо заминават за 3-4 дена до остров Корфу, с рейс с организирана екскурзия. Така де, по-лесно е.
Приятни празници на всички, ще се чуем след Великден.


P.S. 26.04 - Видяхме и остров Корфу. Приятен и солиден остров. Корфу таун с население 30-40 хиляди човека си е истински град, а съчетението от венецианска, френска и английска архитектура се е получило добре. Островът е доста зелен, мирисът на море и екзотични цветя и растения доста наситен. Плажовете не са много големи, но с много приятен кафяв плътен пясък. Изобщо остров, който си тежи на мястото, а и носи солидни приходи в гръцката хазна.

18 април 2011 г.

Любов и омраза ІІ

Бързам отсега да обявя, че месец май ще бъде посветен на източната мисъл и философия. С настоящата публикация правя едно предварително въведение в темата.
През годините на своето развитие, в различни времена и епохи, човешката мъдрост се е издигала до големи и труднодостижими върхове, но едни от най-мъдрите слова изричани някога, са тези събрани в сборника Дхармапада (санскрит) или Дхаммапада (пали). Това е една малка, но и твърде концентрирана, част от словата на Сидхарта Гаутама - Буда, изказани по различен повод и пред различни хора, преди повече от 2500 години.
Поученията в тази малка книжка, обхващат различни теми е проблеми. Отговорите понякога са изненадващи, но и изпълнени с мъдрост и съдържание. Понеже настоящата тема е за страстта, за любовта и омразата, това, което ми се иска да цитирам тук е следната мисъл на Пробудения. Той казва така - "Няма по страшен огън от страстта; няма по-страшна примка от омразата; няма по-страшен капан от глупостта."
За нас не остава много, освен да възкликнем - Какво невероятно сравнение! Колко правилно и колко валидно и към настоящия момент!
Примката на омразата здраво е стегнала България и българския народ. И колкото повече се поддаваме на омразата, толкова повече стягаме примката. Негативизмът, недоверието, злословенето, се превърнаха в лесен и евтин начин за печелене на внимание и популярност. Този евтин начин, който не изисква особени усилия, още по-малкото пък труд и професионализъм, се използва и от медиите и от политиците и обикновените хора и граждани на държавата. Бихме могли да кажем че по-лесно е да мразиш нещо, отколкото да се опиташ да го разбереш. Изисква се много повече труд да създадеш нещо, отколкото да го отречеш.
Знам че е трудно, но бих призовал към това, да не се поддаваме на омразата. Да не забравяме словата за това, че няма по-страшна примка от омразата, няма по-страшен огън от страстта, няма по-голям капан от глупостта.
Затова бъдете разумни!

15 април 2011 г.

Любов и омраза

Тук на Балканите, емоциите, личните чувства и терзания са били винаги в повече. Емоциите на Балканите са силни, не търпят неутралното средно положение, не търпят критиката на здравия разум, не търпят практичността. Спокойните, практични западноевропейци никога не са ни разбирали напълно,и винаги са ни се чудили на акъла, стане ли въпрос за тези неща. Ние трябва или силно да любим или силно да мразим. Или както казва поета - "като брата си (Хр. Ботев) ще станат - силно да любят и мразят". Да, така е при нас.
Когато преди две години обяснявах на един французин, какво е представлявала Османската империя, колко дълго ни е владяла, и защо българите мразим турците, той ме гледаше учудено и нищо не разбираше. Аз обяснявах как Османската империя, освен Югоизточна Европа е обхващала и Мала Азия, Сирия, Йордания, Египет, а той само възкликна - "Oh, a big empire - a lot of commerce!" Тук аз бях изненадан от неговия коментар, но като че ли в това просто изречение се съдържа цялата истина за практичния Запад и емоционалния Ориент. За западняка голямата държава, голямата империя е просто възможност за развитие на една голяма и мащабна търговия, добра база за натрупване на капитал и достигане на благополучие.
Практичните западняци знаят добре - излишните емоции изтощават човека. Насочват енергията му не винаги в правилната посока. Може би и ние го знаем, но не може да се разделим с тази първичност на нашата балканска природа.
Но да оставим историята настрана и да погледнем към това, което става днес в България. Емоциите тук като че ли все още взимат превес над практичността. И това, както се вижда, не е от особена полза на никого. Не искам да обвинявам кого и да било, но за това силно да любиш и мразиш и за това трайно да изграждаш и създаваш нещо, се изисква различен вид нагласа. Нагласа, която все още не сме постигнали. Вероятно защото така повече ни харесва - да живеем живота си като в латино сериал. Колко по интересно е от един скучен немски сериал например...
Само че докато продължаваме на отдаваме предимство на емоциите, тротоарите в градовете ни ще бъдат все така разбити, дупките по уличното платно все така многобройни... Чак когато здравият разум започне да надделява, ще се повиши и качеството на нашия жизнен стандарт.

8 април 2011 г.

За 1300 човека повече

По последни данни от преброяване 2011, българите живеещи в страната са намалели с над половин милион души. Увеличило се е населението само в големите градове и области - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново. Във всички останали градове и области населението е намаляло...
Населението на Пловдив и Варна е почти изравнено. За последните десет години населението на Пловдив град е намаляло с 6000 човека, а на Варна се е увеличило с близо 18 000 човека. Пловдив все още е втори по големина град с 1300 жители повече.
Ако тази тенденция се запази, само след няколко години нашата морска столица ще е вторият по големина град, без всякакво съмнение.
Аз виждам две основни причини за да се стигне до размяната на второто и третото при Пловдив и Варна. Първата причина се казва София. От години тя привлича едни от най-качествените пловдивчани, с големите заплати и възможността за развитие. Просто ми е мъчно като се сетя колко пловдивчани заминаха да живеят и работят в столицата. Разстоянието от 150 километра между двата града обаче, прави възможно преселилият се в София пловдивчанин при желание всяка седмица да се прибира до родния си град и така да не се откъсва напълно от него. При варненчани живеещи в София, такава едно придвижване е трудно, дори и веднъж в месеца. Поради това миграцията от Варна към София е по-слаба.
Втората причина е икономическото развитие на Пловдив и Варна през последните две десетилетия. Варна от години печели титлата "най-добър град за живеене". Икономиката и туризмът там са в развитие. Тук пловдивчаните са заети единствено с вътрешнопартийни разпри, местят си го от единия крачол в другия и викат "Ние сме най-големите" и "Ние сме най-древният град в Европа". Най-големите сме, ама сега ще бъдем трети, а както е тръгнало скоро и 13 може да станем. Освен градската градина в центъра на града, по големите квартали, където живеят основно млади хора, трудно може да намериш добре поддържан парк или градинка. За последните 20 години, "най-древният град в Европа" беше 17 години без археологически музей! Как да обясниш този факт на хилядите туристи? Добре че миналата година най-после отвориха музея... Зоологическата градина в града също отдавна е затворена за посетители, и младите семейства от Пловдив в момента водят децата си на зоологическа градина в Стара Загора... За нивото на заплатите, за безработицата, и отношението на работодателите към служителите в града изобщо няма да говорим, защото това е до голяма степен и общонационален проблем.
И така скъпи пловдивчани, свиквайте с мисълта за третото място, а на варненчани - Честито!

4 април 2011 г.

Три революции в развитието на човечеството

Според изследванията на антрополозите, развитието на вида Homo Sapiens, т.е. на съвременния разумен човек е продължило десетки или дори стотици хиляди години.
Въпреки този впечатляващо дълъг период на развитие, в историята на човека са известни само три изключително важни момента, наречени поради тяхната значимост "революции".
Най-ранната епоха от развитието на човека е наречена старокаменна, или палеолит. Времето на палеолита започва реално още преди появата на съвременния човек и приключва преди около 10-12 хиляди години. През това време човекът оцелява като живее на големи групи, използва полуобработени кремъчни и каменни оръдия и такива от кост, изхранва се с лов и събирачесто на плодове и храни, предложени от майката природа.
С началото на т.нар. новокаменна епоха или неолит (приблизително 10 хиляди години пр.н.е.), започва и първата революционна промяна в развитието на хората. Тя се изразява именно в това, че човекът започва да става все по-независим от природата и околната среда. Това става чрез поява и развитие на земеделието, чрез опитомяването и отглеждането на домашни животни. През този период се появява и грънчарството и изработването на керамични съдове, за домашна, култова и всякаква употреба. Развитието и усъвършенстването на земеделието, позволява и трайното усядане на населението. Така започват да се появяват и първите укрепени селища и градове. Всичко това позволява да говорим за една "неолитна революция". Тя води и до откриване и използване на метала - мед, бронз, желязо, води до опитомяването на коня, изнамирането на колелото, създаването на първите преддържавни форми на организация.

Снимка - керамика от ранния неолит в България - 6 хил пр.н.е.

Колко е била значима т. нар. неолитна революция се вижда и от факта, че следващата "революция" настъпва чак през 18 век от новата ера. Тогава в Англия, САЩ и Западна Европа започва процес на интензивна индустриализация, използване на машини в производството - парни машини първоначално, по-късно бензинови, дизелови и електрически. Градската население бързо се увеличава, увеличава се рязко производителността на труда, както и икономическото благосъстояние на обществото. Това е периода на преход от предимно аграрната икономика към индустриално производство. Поради това имаме основание да говорим за "индустриална революция".


Снимка - парната машина, началото на 18 век.

И така, стигаме до днешния ден, когато за добро или лошо сме преки свидетели на третата революция в 10-12 хилядната история на съвременното човешко общество. Не знам дали е по-правилно да я наречем информационна или комуникационна или пък комуникационно-информационна. За едни тази революция може да започва още с изобретяването на радиото, или телевизора или компютъра, но същинската й част започва с изстрелването на първите сателити, с появата и развитието на интернет мрежата, на клетъчните телефони и всички непрекъснато осъвременяващи се средства за комуникация и информация. Изобщо, тази революция заплашва да е най-интензивната, най-бързо развиващата се, но вероятно и най-бързо отминаващата. Това бъдещето ще покаже, но е факт, че живеем наистина на исторически времена, без да го съзнаваме или не.