Каквото и да си кажем на днешния ден, както и да се опитваме да почетем паметта на Васил Левски, едва ли има по-добър начин да го направим от припомняне на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Едва ли има по-кратък и силен начин, да кажем всичкото, освен чрез безсмъртните стихове на Хр. Ботев -
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Нека скръбта на сърцето, да е само в дни като днешния. Нека бъдещите ни дни бъдат по-весели и щастливи, заради всички герои, които се бориха именно за това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар